Том Грейс - Зловеща паяжина

— Нолън, това е голяма изненада — каза той, докато сядаше. — Очаквах адвоката си. Кога се прибра?

— Късно снощи. Аз… — Килкъни спря, поразен от неуместността на разговора. — Виж, бях в съдебната зала днес.

Иймс въздъхна.

— Не мина много добре, нали?

— Не, не мина добре.

— Кълна ти се, че не съм убил Фей и Лойд — каза Иймс пламенно.

— След всичко, което чух в залата, ми е много трудно да повярвам в твърдението ти. Ако не си ти, как, по дяволите, изкараха това ДНК съвпадение?

— Лабораторна грешка — отвърна Иймс. — Това е единственото обяснение.

— Не работехте ли вие с Лойд с полицията, за да се уверите, че полицейските процедури са почти перфектни.

— Да — потвърди Иймс неохотно.

— Значи или си убиец, или некадърен консултант. И в двата случая репутацията ти отива по дяволите. Поне не се опитваш да твърдиш, че полицията те е накиснала.

— Много по-лесно е да се обърка нещо, отколкото да се организира конспирация.

Зад стъклото Иймс изглеждаше уплашен и разгневен.

— Мислиш, че съм го направил.

— Знаеш, че трябва да допусна възможността. В този момент изобщо не знам какво да мисля.

— Ще затвориш ли „ЮДжийн“?

— Не, компанията е твърде голяма, за да мога да я затворя безболезнено. Аз ще я управлявам, докато всичко се изясни, а после ще решим какво да правим по-нататък. Трябва да се погрижа за акционерите.

— За малкото, които са останали.

— Тези, които продават, са най-вече спекуланти — те ще се оттеглят така или иначе, когато се появи следващото апетитно парче. Истинските инвеститори, тези, които разбират от нашия бизнес, ще останат. Трябва да призная, че да загубя теб и Лойд по такъв начин е ужасен удар, но все ще намерим начин да се възстановим.

Един полицай отвори вратата зад Килкъни и адвокатът на Иймс влезе в стаята.

— Вие трябва да сте Нолън Килкъни — каза Балог, докато се приближаваше. — Видях ваша снимка в кабинета на баща ви. Аз съм Тив Балог.

Килкъни стисна ръката му.

— Отсъствах известно време. Какво е положението?

Балог дръпна стол и седна до Килкъни.

— Срещу господин Иймс са повдигнати две обвинения за предумишлено убийство и за изнасилване.

— И какво следва? — попита Килкъни — Процесът?

— Не, все още сме във фазата на запознаване с доказателствата на обвинението и се опитваме да изградим защитата. Ако успея да намеря някакви нередности в разследването — неправилно придобиване на доказателствата, да речем, — ще подам оплакване до съда. Ако не успея да спра нещата тук, отиваме на процес.

— Ами ДНК тестът? — попита Килкъни. — Той не е ли най-същественият от всичко?

— Вярно е, че съдилищата гледат на ДНК тестовете като на много сигурни доказателства — отговори Балог. — Но винаги има вероятност от лабораторна грешка или замърсяване на пробите.

— Трябва да има грешка в лабораторния анализ — обади се и Иймс.

— Ако има грешка, сигурен съм, че ще я откриеш. Всъщност доста съм изненадан, че обвинението използва това доказателство толкова рано в играта.

— Защо? — попита Килкъни.

— Юридическото изкуство е въпрос на стратегия. Както сам споменахте, ДНК уликите са силен коз, нещо, което обикновено се пази за края на битката. Като го представя сега, обвинението все едно ми казва, че няма друго основание за своята теза. Няма да е лесно да отхвърлим ДНК тест, но ще направя каквото мога, да повдигна основателно съмнение.

4 март

— Добро утро, Нолън — поздрави Лорета Куин, когато Килкъни влезе в преддверието на заседателната зала на консорциума — Можеш да влезеш направо, очакват те.

— Благодаря.

Килкъни влезе в главната заседателна зала. Не познаваше жената, с която говореше баща му. На стенния екран се виждаше Джак Барнет, седнал в заседателната си зала в седалището на ЦРУ в Ленгли.

— Радвам се да те видя отново, макар и да е малко изненадващо.

— Нима? — попита Барнет.

— Доколкото ми е известно, с баща ми трябваше да се срещнем с нов бизнес партньор.

— Точно така — потвърди Барнет.

— Нолън трябваше да поработи по изясняването на ситуация, свързана с една от компаниите ни — обясни Шон Килкъни. — Беше доста зает, така че не знае нищо за разговора ни.

— Нолън — започна Барнет, — искам да ти представя моята сътрудничка Роксан Тао, която в момента е при вас.

Тао му подаде ръка и каза хладно:

— Приятно ми е да се запознаем.

Нолън предположи, че Тао е в края на двадесетте или началото на тридесетте. Беше облечена в стилен син костюм и носеше малко грим. Гъстата ѝ черна коса се спускаше по раменете ѝ и обрамчваше овално лице, на което се открояваха тъмните бадемовидни очи.