Том Грейс - Зловеща паяжина

— Аржентински военновъздушни сили Алфа-Зулу-три-нула — обяви той по радиото. — Военновъздушни сили на САЩ Сиера-Кило-девет-осем, край.

— Чувам ви, Алфа-Зулу-три-нула, край.

— Сиера-Кило-девет-осем, каква е целта и дестинацията ви? Край.

— Осигуряваме спешен транспорт на ранен персонал от изследователската станция „Сан Мартин“ до Буенос Айрес, край.

— Сиера-Кило-девет-осем, запазете сегашната си скорост и направление. Алфа-Зулу-три-нула, край.

— За какво беше всичко това? — попита помощник-пилотът и се вгледа през прозореца към игловидния нос на изтребителя „Мираж“.

— Просто ни проверяваше. Сега се обажда в базата, за да получи потвърждение на историята ни. Тук ще се намеси генералът. Ще ги успокои, че сме легитимни, и този приятел ще отлети и ще намери нещо друго, с което да се занимава.

— Съвсем не, повтарям, съвсем не, Алфа-Зулу-три-нула. Сиера-Кило-девет-осем не е изпратен да осигури спешен транспорт и не е оторизиран да кацне в Буенос Айрес. Самолетът е незаконен превозвач на наркотици. Имате разрешение да откриете огън по Сиера-Кило-девет-осем. Разбирате ли? Край.

— Разбирам. Алфа-Зулу-три-нула, край.

Миражът се завъртя на деветдесет градуса, после изчезна надясно и се отдалечи от LC-130.

— Предполагам, че си прав, Грег — каза вторият пилот. — Нашата сянка току-що си замина.

— Парите могат да ти купят приятели по високите етажи — заяви уверено Кун.

Родригес прелетя с миража в хоризонтална дъга зад LC-130, като включи отново турбореактивния двигател. Беше го спрял, за да следва скоростта на тромавия транспортен самолет. Миражът отговори с мълниеносно ускорение. Докато обикаляше около транспортния самолет, Родригес превключи електронните системи на самолета от навигационен в нападателен режим и активира двете 30-милиметрови оръдия ДЕФА. Излезе плавно от завоя и се прицели в централната част на корпуса на LC-130.

Ясен звук избръмча в шлема му — оръжейната му система беше прехванала самолета. Като се движеше с петстотин възела, миражът се приближи устремно към целта си и Родригес натисна спусъка.

Бели трасиращи линии отбелязаха траекторията на стрелбата. Лявото крило на LC-130 се разпадна, резервоарите избухнаха, когато нажежените до бяло снаряди разкъсаха тънката алуминиева обшивка. Родригес продължи да стреля, като променяше наклона на миража, и обсипа с куршуми страничната част и опашката на самолета. После се изтегли. Следа от черен дим отбеляза падането на обвитата в пламъци „Ледена кралица“. Разбитият корпус се сгромоляса в Атлантическия океан и изчезна.

2 февруари

езерото Восток, Антарктида

И за втори път през този ден въздухът около LV-станцията се изпълни с рева на двигатели. По-малко от десет часа след разговора с Барнет и Джоли от Макмърдо пристигна „Туин Отър“. Този път един LC-130 закръжи над станцията, като проверяваше условията на пистата. Обгорен кратер сред леда бележеше мястото, където се беше разбил друг самолет от този тип.

— Я вижте това? — обърна се пилотът към останалите от екипажа.

Останките бяха точно под тях.

След малко херкулесът се приземи на леда. Докато приближаваше към станцията, наблизо се приземиха и два хеликоптера.

Килкъни излезе, за да посрещне новодошлите. Едър мъж излезе от пасажерската врата на херкулеса и бързо закрачи към него.

— Ти сигурно си Килкъни?

— Аз съм — отвърна Килкъни и протегна ръка.

— Майор Дон Сандърс — представи се мъжът и стисна здраво ръката му. — Освен че ми беше заповядано да дойда тук възможно най-бързо и да се срещна с вас, инструкциите ми не бяха много подробни. Предполагам, че има нещо общо с отломките по тази ледена писта? Ще ми кажете ли какво става?

— Разбира се, майоре. Влезете и ще ви обясня всичко.

— Чудесно — каза Сандърс доволно. — Каква е историята? Самолетът там се е разбил при излитането ли?

— Нещо такова — потвърди Килкъни. — Това няма да е стандартна проучвателна мисия.

— И защо?

— Първо, цялата операция е строго секретна.

— Това ми беше обяснено, преди да тръгна.

— Второ, вашият екип ще работи на местата на две катастрофи. Видяхте едното в края на пистата. Другото е на около трийсет мили оттук. Причината и за двата инцидента вече е известна.

— Откъде бихте могли да знаете какво е накарало тези два самолета да се разбият? — попита Сандърс със съмнение.

— Никога не съм казвал, че са се разбили. Първият беше свален с ракета земя-въздух.