Том Грейс - Зловеща паяжина

— Ракета земя-въздух тук?

— Да, и със сигурност не беше „Стингър“. Нещо с далеч по-голям обхват и мощност.

— А какво се е случило с този в края на пистата?

— Опитах се да накарам пилота да спре излитането, като стрелях по единия от двигателите. Не се получи. И двата самолета, които ще разследвате, носят отличителните знаци на военновъздушните сили и номер 33498 на опашката. Този в края на пистата е фалшив.

— Какво е станало тук, по дяволите?

— Накратко, малка бойна група е пристигнала с два самолета, подобни на този, от който слязохте току-що. Завладели са тази станция, убили са двамата души, които работеха тук, и са откраднали изследванията им. После свалиха самолета ми, около трийсет секунди след като бях скочил от него. Успях да дойда до тук точно когато се канеха да заминат. Видяхте каквото е останало от единия им самолет. Другият успя да замине.

Сандърс се замисли за момент, после кимна.

— И какви са задачите ми?

— В случая със сваления от ракетата самолет трябва да се опитате да издирите отломките и да съберете каквото можете от останките на екипажа. Тези мъже заслужават да бъдат върнати у дома.

— Абсолютно. Ами другия?

— Различен случай — отвърна Килкъни. — Трябва да намерите каквото може от самолета. Наложително е да разберем всичко за този самолет и неговия товар. В останките ще търсим доказателството, което ще ни позволи да осъдим копелетата, отговорни за атаката.

— Ще направя каквото мога. Знаете ли къде е другият самолет?

— Мога да ви дам приблизителни координати. — Килкъни извика карта на областта на един екран с висока резолюция. — „Скайър-98“ беше ударен тук някъде.

— Имаш ли идея за височината и скоростта?

— Когато скочих, беше на трийсет и пет хиляди фута височина и беше забавил до сто тридесет и пет възела. Намираше се малко над четири мили над горната част на глетчера и летеше по това направление към станцията, срещу лек вятър.

Сандърс направи няколко изчисления наум и получи представа за разпръсването на отломките и скоростта на падането им. После посочи с дебелия си пръст в монитора.

— Ако съм го боднал вярно, останките от самолета трябва да са някъде тук.

— Боднал ли? — учуди се Килкъни.

Сандърс измъкна бележник от джоба си и надраска координатите.

— Бърза оптимистична догадка от началния анализ — ухили се Сандърс. — Технически термин.

2 февруари

Туксон, Аризона

Джим Евърс остави своята хонда сивик на паркинга за посетители на националния парк Сагуаро. След като пристегна каската си и оправи презрамките на хидрораницата, той свали своя планински бегач „Канъндейл“ от покрива на колата. Напускаше по-рано стратегическата стоянка за временно съхранение всеки петък, стига времето да беше подходящо, за да потренира малко преди мръкване. Беше най-хубавото време за каране, защото тогава паркът почти винаги беше безлюден.

Когато Евърс се качи на велосипеда и потегли, Съмнър Дюрок излезе от дясната врата на пикап на „Дженеръл Мотърс“ и заедно с шофьора свалиха два планински бегача. Дюрок пристегна внимателно пластмасовата бутилка за рамката над задното колело на своя. После двамата последваха Евърс в Аризонската пустиня.

Два часа по-късно Евърс усети, че трябва да изпразни пикочния си мехур. Беше на няколко мили от най-близката тоалетна, но всяко раздрусване по каменистия път само увеличаваше желанието му да се облекчи. Отклони се от пътя и се огледа. Единствените хора наоколо бяха двама мъже на около стотина метра зад него.

„Те биха разбрали природната нужда“, реши Евърс. Остави колелото си на земята и тръгна към гъстите храсти наблизо.

Докато се облекчаваше, чу, че велосипедистите се приближават. Очакваше да го подминат, но вместо това гумите им проскърцаха и спряха.

— Добре съм — обади се Евърс. — Просто пускам една вода.

— Много добре, господин Евърс — каза Дюрок, — би било жалко, ако се бяхте контузили.

Евърс дръпна шортите си нагоре.

— Извинете, познаваме ли се?

— Наскоро сключихме една сделка, беше свързана с два самолета.

— Дюрок? — попита нервно Евърс, докато се приближаваше към двамата мъже. Те бяха слезли от велосипедите и го чакаха. — Какво търсиш тук?

— Дойдох да те видя. Имахме малки усложнения и се зачудих дали не си споменал на някого за нашата уговорка.

— За бога, не — отвърна Евърс. — Не съм глупак.

— Никой не твърди обратното. И все пак…

По знак на Дюрок шофьорът заби юмрук в корема на Евърс. Той се прегъна на две, коленете му се подкосиха. После шофьорът го издърпа и сключи ръце около врата му.