Том Грейс - Зловеща паяжина

— Знаете ли какво сте за мен, господин Евърс? — попита Дюрок.

— Спазих моята част от сделката — изхриптя Евърс, като се бореше отчаяно за въздух.

— Вие сте риск.

Дюрок свали бутилката от колелото си и я задържа пред лицето на Евърс. Няколко дупчици бяха пробити в горната ѝ част и Евърс чу гневното тракане отвътре.

— Животът е пълен с рискове. Срещаме ги всеки ден.

Дюрок отиде до мястото, където Евърс се беше изпикал. Внимателно постави бутилката на земята, после я подритна напред. Капачката падна и от гърлото изпълзя една гърмяща змия. Нави се под храста, опашката ѝ трептеше, докато се ориентираше в обстановката.

Шофьорът бутна Евърс към Дюрок, който стоеше само на няколко стъпки от змията.

— Кълна се, че не съм казвал нищо на никого — изстена Евърс, като напразно се опитваше да се измъкне от желязната хватка на шофьора.

Дюрок кимна и шофьорът блъсна Евърс към храста. Той се препъна и падна на четири крака. Усетила опасност, гърмящата змия се размята яростно. Евърс се отдръпна назад, все още на колене. Тогава шофьорът го изрита в гърба. Ударът разкъса водната торба в раницата и запрати Евърс към храстите. Той инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Гърмящата змия се стрелна и впи зъби в горната част на дясната му ръка. Той изкрещя — ръката му изгаряше от болката и отровата. Змията се отдръпна и изпълзя към пустинята.

— Трябва да ми помогнете — примоли се Евърс. Стискаше силно ръката си над раната; вече започваше да изтръпва.

— Двата самолета, които ми осигури, бяха загубени — каза Дюрок и вдигна бутилката — И липсата им трудно ще се прикрие. Ще се задават въпроси, а, за съжаление, ти, приятелю, знаеш твърде много. Сбогом.

Шофьорът хвана каската на Евърс и наклони главата му, после стовари юмрука си като чук отстрани по врата му. Ударът попадна във вратната вена и наруши кръвното налягане в мозъка му. Евърс се свлече в безсъзнание на земята.

8 февруари,

Ню Йорк Сити

— За съжаление, нямаме повече време — обяви уредникът на семинара за неудоволствие на голяма част от присъстващите, които чакаха да зададат въпросите си. — Така че с това ще завършим днешната среща. Искам да благодаря на нашите лектори, Лесли Сиуик от Мичиганската щатска полиция и Осуалд Иймс и Лойд Сътън от „ЮДжийн“, за техните разяснения за криминалния ДНК анализ и обработката на генетичната информация. Благодаря на всички за присъствието.

Публиката, която запълваше двеста и петдесетте места в конферентната зала, заля Иймс, Сътън и Сиуик с бурни аплодисменти. Следващите няколко минути тримата приемаха благодарностите и похвалите на онези от присъстващите, които отидоха лично да ги поздравят.

Тяхната презентация на тазгодишната конференция за генетични технологии беше резултат от договора, подписан от „ЮДжийн“ с мичиганската щатска полиция, за да им помогне да пресеят огромните полицейски архиви от ДНК проби. Сиуик, който ръководеше подразделението на нортвилската лаборатория за биологични и ДНК изследвания към щатската полиция, служеше като свързващо звено в проекта.

— Мисля, че мина добре — каза Сътън, като събираше записките си.

— Добре ли? — Иймс беше изненадан от реакцията партньора си. — Бяхме неотразими.

Сиуик огледа с усмивка празната вече зала.

— Беше невероятно, Оз. Наистина фантастично.

— Хей, Лойд. Мисля, че на нея ѝ хареса.

Иймс кимна.

— Как сега да върнем тази млада дама в лабораторията, след като усети тръпката на славата?

Сиуик се обърна към двамата:

— Не приличаше на защитата на дисертацията ми.

— Разбира се — кимна Иймс. — Хората тук са твои съмишленици. Те се интересуват какво имаш да им кажеш.

— Вие сте върхът! Научих толкова много от вас, че чак се чудя какво правя тук сега. Благодаря ви, че споделихте блясъка с мен.

— Споделихме? — изненада се Иймс. — Тук сте, защото сте симпатична млада блондинка. Да не мислите, че някой ще даде сума ти пари, за да дойде да слуша мен и Лойд?

— Разбира се, че не — съгласи се Сиуик, като се смееше.

— Приеми го, Лесли, ти си тук само за украса — добави Сътън. — Трябваше ни, за да вкараме хората в залата и да ги задържим по местата им.

Сиуик сияеше. Това беше един от най-силните моменти в кариерата ѝ. Току-що беше представила важен доклад на престижна биотехнологична конференция и това беше безподобен успех. Иймс я беше насърчил да разшири професионалните си хоризонти и ѝ беше помогнал в подготовката на академичната статия. След конференцията тя щеше да бъде публикувана в уважавано научно списание.