Том Грейс - Зловеща паяжина

— Чувал съм, че във виното се влага много повече, не само грозде — каза Иймс.

— Напълно вярно. Майсторите винари са артисти, които извайват от аромата и вкуса незабравими преживявания. Но дори истински майстор може да бъде ограничен от материалите, с които трябва да работи. Гренашът се адаптира прекрасно към околната среда и ароматите, които ще роди едно лозе в Австралия, ще са доста различни от тези на лозята, отгледани в Испания, Африка или Калифорния.

— Успех на еволюцията значи — подхвърли Сътън.

Лафит кимна.

— Оттам идва и възхищението ми към това скромно грозде. Всяко лозе може да израсне в идеалната среда, но гренашът процъфтява на сурови места.

— Много може да се научи от организми, които притежават подобна черта — добави Мартино.

Иймс се замисли за формата на живот, скрита в тъмните води на езерото Восток, докато преглъщаше последното парче от агнешкото.

— Напълно съм съгласен.

— А сега е ред на десерта — обяви Лафит.

Чиниите и чашите бързо изчезнаха и икономът отново представи последния избор на вино за тази вечер — от Шато Д’Икем Сотерне. След като получи одобрението на Лафит, той напълни чашите със сладкото вино.

На всеки от вечерящите беше поднесен десерт „Печена Аляска“. Сътън и Иймс огледаха изкусно построените етажи от шоколадов кейк, сладолед и глазура и се зачудиха откъде да започнат. Изядоха десерта в мълчание. Беше превъзходен, а виното го допълваше прекрасно.

— Всичко беше просто прекрасно — каза Сътън. — Но наистина се надявам това да е последното ястие.

— Само по едно питие след вечеря.

— Господа, вечерта беше много забавна — каза Мартино, докато ставаше от стола. — Но вече трябва да ви напусна. Приятна вечер.

Тримата мъже се изправиха, докато Мартино излизаше от трапезарията. После домакинът ги отведе в библиотеката. Икономът се появи с три чаши коняк, а Лафит отвори старинна дървена кутия за пури.

— Пури, господа?

— Разбира се — отвърна Иймс.

Сътън кимна.

Лафит избра три ръчно увити доминикански пури.

— Мисля, че тези ще ви се сторят много приятни.

Лафит отряза крайчеца на пурата си, после подаде гилотинката на Иймс.

Ритуалът продължи с паленето на пурите и мълчаливата наслада от първото вдишване на дима.

— И така, за какво искахте да говорим? — попита Иймс.

— За придобиване, разбира се. Много искам да купя компанията ви.

— Петте процента, които вече притежавате, ни подсказват това — каза Сътън.

— И вие ми осигурихте добри дивиденти за това, но моят интерес се простира отвъд парите. Вярвам, че вашите изследвания ще се окажат безценни за други подразделения на „Виеложик“.

— Защо просто не лицензирате технологията ни? — попита Иймс.

— Ако притежавам технологията ви, ще имам пазарно предимство, което лицензът няма да ми осигури.

— Предпочитам да останем независими — заяви Иймс.

— Ти какво мислиш, Лойд? — попита Лафит.

— По-склонен съм от Оз да обмисля предложението, ако сметна, че това е най-доброто за компанията, но нашата независимост означава много и за мен.

— Можеш ли да определиш цена за „много“?

— Да — намеси се Иймс. — Но става въпрос за повече от пари. Искаме да запазил контрол върху посоката на изследванията си и върху собствеността върху патентите върху нашата работа.

— Сигурен съм, че можем да стигнем до споразумение.

— Също така съществува проблемът с етиката.

— Етика? — попита Лафит.

— Оз, не мисля, че е време за…

— Да, етиката — продължи Иймс, без да обръща внимание на Сътън. — „Виеложик“ провежда изследвания върху ембрионални тъкани, нали?

— Да, всъщност, доктор Мартино е един от водещите специалисти в областта. Това е изключително важна работа. Нашите изследвания биха могли да спасяват живот.

— Може би, но в момента заради тях се унищожава живот.

— За какво говорите?

— Плащате на репродуктивни клиники, за да зареждат лабораториите ви с постоянен поток от абортирани ембриони. Създавате човешки ембриони в лаборатории само за да добивате стволови клетки.

Лафит кимна.

— За момента това е единственият начин да се поддържа достатъчно голяма наличност от клетки за изследванията ни.

— За вас може и да е източник на клетки — процеди Иймс презрително, — но аз съм израснал с вярата, че животът започва със зачатието. Досега не съм видял нищо в изследванията си, което да промени този възглед.

Обиден, Лафит пристъпи към Иймс.

— В убийство ли ме обвинявате?