Том Грейс - Зловеща паяжина

— Предполагам, че да — отговори Иймс.

Сътън огледа Иймс и Лафит. Стояха само на крачка един от друг. Лафит изглеждаше странно дребен в сравнение с Иймс. Сътън разбираше позицията му, но да подлага под съмнение морала на домакина им, му се стори грубо. На мястото на Лафит той щеше да се изкуши да удари Иймс, въпреки разликата в ръста.

— Господа, всички пийнахме тази вечер — намеси се Сътън дипломатично. — Предлагам да си вземем довиждане, преди да сме направили нещо, за което после ще съжаляваме.

Лафит остана неподвижен, гневният му поглед не се откъсваше от Иймс.

— Оз, тръгваме си.

Икономът се появи внезапно на вратата. Все още втренчен в Лафит, Иймс кимна отсечено и излезе.

След като Иймс и Сътън си тръгнаха, Лафит махна ядно вратовръзката си и се отправи към спалнята си. Беше бесен. В спалнята намери Доминик — беше се излегнала на отоманката в единия ъгъл на стаята и четеше книга.

— Нещата приключиха доста бързо — отбеляза тя.

— Копелето ме обиди в собствения ми дом.

— Иймс?

Лафит кимна.

— Нарече изследванията ти аморални. Обвини ме, че убивам бебета.

— Шарл, но ти беше наясно колко гнуслив е Иймс по отношение на някои от линиите на изследване.

— Да, но аз не го наричам идеалистичен идиот.

— Поне не в лицето.

Мартино се притисна към гърба на Лафит и го прегърна през кръста. Разкопча колана и панталоните му.

— Като се изключи този малък инцидент, мисля, че вечерта беше успешна. Как реагираха Иймс и Сътън, когато им каза, че искаш да купиш „ЮДжийн“?

— Сътън беше готов да ме изслуша, но Иймс — с него не може да се преговаря.

— Точно както очакваше, нали? — ръцете на Мартино се занимаваха с копчетата на ризата му.

— Вярно, но все се надявах да ме изненада.

— Ако искаш изненада…

Мартино хвана ръката на Лафит и я постави на бедрото си, пръстите му плъзнаха под роклята ѝ. Тя притисна ръката му със своята и я поведе бавно нагоре. Затворил очи, Лафит усети как възбудата му расте, докато ръката му се плъзгаше по гладката и топла кожа. Бедрото отстъпи място на ханша, после се превърна в закръглен корем, всеки преход предлагаше несмущавано изследване на плътта. Мартино прекара ръката му към областта, която знаеше, че той най-много иска да докосне, наслаждавайки се на очакването. Издиша сладострастно към врата му, после плъзна ръката му надолу от пъпа си.

— Цяла вечер чаках да останем сами — прошепна му.

— Ако знаех, вечерята щеше да приключи много по-рано.

— Ако знаеше, щяхме да правим любов на масата пред очите на гостите — усмихна се Мартино дяволито. — Не че имам нещо против да ми сервират между повторенията — пиршество на любовта, така да се каже.

Тя обърна Лафит към себе си, после го побутна към леглото. Разкопчаните му панталони се свлякоха до коленете. Тя го тласна леко да легне на матрака и разкопча ципа на гърба на роклята си. Дрехата се свлече от раменете ѝ и се плъзна надолу по очертанията на тялото ѝ като черен водопад. След това тя издърпа боксерките му и го възседна.

Мартино и Лафит правиха любов почти час, като редуваха нежните ласки с необуздана страст. Въпреки че беше в началото на петдесетте, Лафит обичаше да проверява границите на възможностите си с ненаситната Мартино, а и двамата предпочитаха физически изтощителните маратони пред кратките спринтове.

— Достатъчно — каза Лафит с уморена въздишка, отдръпна се от Мартино и падна безсилно на леглото.

Младата жена се обърна настрани и прикри гърдите си с ръце. Сърцето на Лафит биеше като чук, поемаше си въздух като удавник.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да, просто съм уморен. А ти?

— Поруменяла като девица.

Лафит прокара ръка по извивките на гърба ѝ. Кожата ѝ беше гладка и гореща.

— Говорих с лекаря си днес.

— И той каза ли ти какъв прекрасен екземпляр си?

— Да, за мъж на моята възраст, но времето започва да оставя следите си.

— Има ли ти нещо?

— Някои биохимически показатели не са съвсем добри, с две думи вече се износвам. Остарявам, Доминик, не искам да остарявам.

— Знам, Шарл, и аз не искам, дори повече от теб. Старостта е по-жестока към жените.

— Засега при теб не се наблюдават някакви неприятни признаци.

— Merci, но една жена може да усети незабележимите промени, а и вече не съм на двадесет и пет. Приближаваме се до момента, в който ще разберем как да върнем назад клетъчния часовник, но тази работа отнема време.

— Колко време? Години? Десетилетия? Не мога да чакам толкова дълго. Иймс и Сътън притежават необходимото, за да ускорят твоите изследвания. „ЮДжийн“ ще бъде моя.