Том Грейс - Зловеща паяжина

— Не успя да се справи с обратния полет.

Дюрок и генералът наблюдаваха как войниците бързо преместват контейнерите от самолета в камиона. Кун и неговият помощник-пилот огледаха самолета си, докато други го презареждаха с гориво от камион-цистерна за последния етап от пътуването. Когато и последният от контейнерите беше разтоварен, Кун подаде бележника си на помощник-пилота и се отправи към Дюрок.

— Трябва да останем тук до края на деня, нали? — попита.

— Точно така — отговори му Дюрок.

— Добре, защото аз и хората ми имаме нужда от малко почивка. Не ми се ще след целия този път да се разбия в някое ранчо, защото съм заспал над щурвала от изтощение. Пък и ми се струва, че е време да получим и останалата част от парите.

— Точно така, командире.

Дюрок постави куфарчето „Халибъртън“ на капака на хамъра и го отвори — един лаптоп и сателитен телефон бях добре закрепени в гнездата си в подплатената вътрешност. Дюрок включи компютъра и бързо се свърза с банка в Швейцария. После въведе номер на сметка и извади нещо, което приличаше на обектив на видеокамера. Задържа го пред дясното си око. Устройството, което беше включено към лаптопа, сканира ретината му и предаде информацията на компютъра в Цюрих. Компютърът на банката сравни образа със съхранявания в базата данни и потвърди самоличността на Дюрок.

— Както се бяхме споразумели, сега ще прехвърля шест милиона долара на вашата сметка. Разбира се, при създалите се обстоятелства ще я делите само между вас шестимата.

— Не бях мислил за това — призна Кун и осъзна, че загубата на втория самолет е удвоила парите, които щеше да получи. — Моите хора бяха наясно с рисковете, както и вашите.

Дюрок кимна и за миг се замисли за верния Леон Албрет. Набра още някакви команди, изключи компютъра и затвори куфарчето.

— Командир Кун, тук се разделяме. Има скрито гориво по пистите по пътя ви обратно към Съединените щати. На последната ви спирка наземен екип ще възстанови оригиналните обозначения на самолета ви.

— Сигурен съм, че това ще допадне на моята кралица. Винаги е летяла в цветовете на флота.

— Свържете се с нашия човек в стратегическата стоянка за временно съхранение, преди да започнете последния етап от пътя. Успех.

Кун стисна силно ръката на Дюрок:

— На вас също.

След шест час сън Кун разбуди екипажа си и започна предполетната подготовка. Старият самолет беше летял добре въпреки годините, прекарани в хранилището, а всички от екипажа бяха действали така, сякаш бяха напуснали военноморските сили едва вчера.

Когато излетяха, Кун избра курс почти по права линия, приблизително успореден на крайбрежието на Аржентина. Изчисли приблизително шест часа полет до Буенос Айрес, предвид климатични условия. В небето се кълбяха големи пухкави облаци, а в синьо-зелените води в залива Сан Хорхе се къдреха пенливи вълни.

Лейтенант Аурелио Родригес летеше с френския „Мираж III“ на четиридесет и пет хиляди фута височина през определената за патрулиране зона — правоъгълно пространство над аржентинското крайбрежие, което се простираше от Баия бланка на север до залива Сан Хорхе на юг. Редовната му зона за патрулиране беше част от мерките на правителството срещу нарастващия трафик на наркотици през Аржентина към Европа и Съединените щати.

Родригес рядко се сблъскваше с каквото и да е по време на патрулния си полет, но този път на брифинга преди мисията командващият офицер му беше наредил да се оглежда внимателно. Според достоверен информатор се очакваше голяма пратка от наркотици да излети от Южна Патагония на борда на самолет, маскиран като военновъздушните транспортни самолети на Съединените американски щати, обслужващи изследователските станции в Антарктида.

Нещо премигна на радара, самолет на юг от него, летеше на двадесет и шест хиляди фута в посока север-североизток. Самолетът не излъчи някакъв цивилен опознавателен сигнал, което веднага накара Родригес да се усъмни. Той запази височината си и мислено започна да изчислява курс, който щеше да му помогне да се озове зад неидентифицирания самолет.

Родригес поддържаше дистанция от пет мили, докато двата самолета не се разминаха, после завъртя своя мираж и пое успоредно на другия самолет. Изтребителят бързо застигна далеч по-бавния самолет, който лейтенантът веднага разпозна като вариант C-130 на „Локхийд“. Издигна миража нагоре и леко вдясно от него. Означенията указваха, че самолетът принадлежи на военновъздушните сили на Съединените американски щати. Родригес включи радиопредавателя си.