Том Грейс - Зловеща паяжина

Килкъни описа накратко работата, извършвана в LV-станцията, после разказа за случилото се след излитането му от Макмърдо. Барнет нахвърли няколко въпроса, докато Килкъни говореше.

— Колко време мина от излитането на самолета? — попита Барнет.

— По-малко от час. Модел LC-130 не е особено бърз, така че сигурно са все още някъде над Антарктида.

— Казваш, че Нюйоркската въздушна гвардия контролира основния въздушен трафик там?

— Мисля, че е така.

Барнет написа нещо на едно листче, отиде до вратата на кабинета си и каза на секретарката си:

— Сали, обади се в Пентагона и виж с кого от това подразделение можем да говорим.

Сали Кърш кимна, взе бележката и започна да набира номера.

— Нолън, а има ли изтичане на информация? Кой друг знае за случилото се?

— Само руският екип в станция „Восток“.

— Възможно ли е да имат нещо общо?

— Съмнявам се. Ако беше така, вече щях да съм мъртъв.

— Джаксън — прекъсна го Сали. — Свързах се с генерал Марк Джоли от Нюйоркската въздушна национална гвардия.

— Благодаря. Прехвърли го. — Барнет изчака, докато не чу изпукване откъм високоговорителя. — Генерале, добре ли ме чувате?

— Високо и ясно — отвърна Джоли. — Току-що получих обаждане от председателя на Съвета за сигурност, който ми нареди да се свържа с вас възможно най-бързо. Какво мога да направя за вас?

— Оценявам вашата отзивчивост, генерале. В момента ни слуша и Нолън Килкъни, който е в Антарктида. Нолън, разкажи на генерала за твоя полет.

Килкъни повтори историята за свалянето на „Скайър-98“.

— Господи Боже, защо някой би направил подобно нещо? — изуми се Джоли. — Та това са военни действия.

— Възможно е, но не знаем причината за атаката — обясни Барнет.

— Генерале — намеси се Килкъни, — хората, които свалиха вашия самолет, в момента летят над Антарктида и съм сигурен, че не са се насочили към Макмърдо. Имате ли идея къде биха могли да отидат?

— Макмърдо е главната входно-изходна точка за Антарктида, особено за тежки самолети като LC-130. За да не минат през Макмърдо, ще им се наложи да открият друго място, където да презаредят.

— Въздушни танкери? — предположи Барнет.

— Възможно е, но това означава, че самите похитители трябва да разполагат с гориво. Най-вероятно е да са оставили верига от скрити запаси по пътя си. Ние сме го правили преди, а добър екип на херкулес може да кацне почти навсякъде.

— А има ли радарно покритие тук? — запита Килкъни. — Може ли някак да открием този самолет.

— Антарктида не е международно летище — отвърна Джоли. — По-голямата част от континента изобщо не е покрита. След като полетите излязат извън обхвата на центъра Макмърдо, ние ги проверяваме с редовни радиосъобщения. Може би някакъв разузнавателен сателит?…

— И на мен ми хрумна подобна идея. Имаме няколко сателита, обикалящи над полюса, но да се проследи летящ самолет е почти невъзможно, освен ако нямаме приблизителни координати къде да търсим. Ако сме големи късметлии, можем да ги хванем как презареждат на земята, но няма да го разберем, преди да са минали няколко часа.

— А дотогава те вече ще са се изпарили — добави Килкъни. — Генерале, на тяхно място вие накъде бихте се отправили?

— С LC-130 има четири възможности: Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка или Южна Африка.

— Ще предупредя нашите хора там да следят за такъв самолет — каза Барнет.

— Трудно ще го сбъркат с нещо друго — вметна Джоли. — Килкъни, имаш ли представа къде е паднал самолетът ми?

— Нямам точни координати, но мога да стесня зоната на търсене, генерале. Трябва ни и екип, който да разгледа останките близо до LV-станцията, може сред тях да се намери нещо, което да ни подскаже с кого си имаме работа.

— Нямаме много време, но ще направя всичко по силите си — обеща Джоли. — Изправяме се пред правилото за минус 54.

— Какво е то? — запита Барнет.

— Всяка работа навън спира, когато температурата падне под минус 54 градуса по Целзий. Твърде опасно е за хората да са навън при такова време — обясни генералът. — Нещо друго?

— Нямам много провизии, а останалата част от екипировката ми е в Макмърдо — каза Килкъни. — Ще ми трябва и превоз към дома.

— Трябва да запазим инцидента в тайна за момента, генерале.

— Един от моите самолети е бил свален. Как ще го държим в тайна?

— Като публично го обявим за злополука. LV-станцията е достатъчно далече, за да не изпратят от Си Ен Ен екип за оглед. Ще пуснем съобщение в пресата, че самолетът се е разбил при излитането вследствие на механична повреда. Разкажете на екипа, който ще разследва, истинската история, за да знаят какво търсят, но за всички останали това ще бъде просто злополука.