Том Грейс - Зловеща паяжина

Килкъни се засили напред и стовари върху задушаващия се пазач обезобразеното от куршумите тяло на спътника му. Мъжът падна по гръб и Килкъни, заби ножа си отстрани във врата му, докато острието не потъна до дръжката. Издъхващият успя да види само собственото си ужасено изражение, отразено в лицевото стъкло на шлема на нападателя си. Килкъни издърпа ножа си и от раната бликна алена струя, която обагри парката на пазача и леда под него.

Мъжете, които товареха самолетите и ги подготвяха за излитане, веднага потърсиха прикритие, щом чуха откосите. Заредиха оръжията си и зачакаха заповеди. Дюрок приклекна с изваден пистолет под единия от самолетите и трескаво се заоглежда.

— Албрет — излая той към помощника си, — какво става, по дяволите?

— Всички части, докладвайте — изкрещя ядно Албрет в микрофона си.

Един след друг войниците се обаждаха и докладваха за състоянието си.

— Сър, само екипът, определен да охранява периметъра, не се обади — каза Албрет. — Другите са на позиции и оръжията им са на предпазител.

— Идиоти! Сигурно са се подхлъзнали на леда. Довършете товаренето на самолета, а аз ще разбера какъв точно е проблемът — каза Дюрок и махна на двама от войниците. — Вие елате с мен.

Килкъни обърна настрани тялото на единия от пазачите, взе автомата му и претърси труповете за муниции. Раната на ръката му пареше, а кръвта се сгъстяваше в ледена кора. За първи път усети пронизващия костите студ на Антарктида.

След като откри още два пълнителя за МП-5, той положи двете тела едно върху друго под извития алуминиев корпус на издигнатия модул. После пропълзя отдолу и се скри зад труповете. Видя как останалите сноват между станцията и самолетите и изпълняват заповедите на водачите си.

Френски, помисли си Килкъни, или може би испански. Не можеше да разбере заради шума на двигателите.

Командирът пристъпи зад един от самолетите, изкрещя нещо на двама войници, а после заедно с тях се отправи към мястото, където се криеше Килкъни. Като видя, че няма да може да се прицели добре във водача, Килкъни взе на мушка най-близкия от тримата. Когато се приближиха на двайсет фута, изстреля откос от три куршума, които раздробиха лицето на мъжа.

Дюрок видя дулото да просветва в тъмното под модула на станцията. Войникът вляво от него внезапно потрепери и лицето му буквално се пръсна. Кръв и парчета плът полепнаха по очилата и пасмонтана на Дюрок. Другият войник откри огън.

Дюрок усети как кръвта се просмуква през тъканта на шапката-маска, покриваща лицето му, а по очилата му тя моментално замръзна. Той дръпна качулката си назад и махна всичко от главата си. Мразовитият въздух опари кожата му.

Канонада от куршуми се изсипа по скривалището на Килкъни, когато войникът превключи оръжието си на автоматична стрелба. Двете тела пред Килкъни поеха няколко откоса; останалите куршуми или пробиха алуминиевата обшивка на корпуса, или потънаха в леда.

Под модула Килкъни бе сравнително добре защитен отпред и отстрани, но беше уязвим откъм гърба. В мига, в който войникът изпразни оръжието си, Килкъни се надигна, взе го на прицел и стреля. Мъжът се завъртя и падна на леда.

— По дяволите! — изруга Албрет. — Вие двамата, прикрийте командира. Останалите, натоварете този самолет най-после.

„Търси, прехвани, стреляй“ — думите се въртяха в ума на Килкъни като мантра. След като се увери, че и вторият войник е мъртъв, той потърси друга цел. Командирът лежеше по корем на леда, насочил пистолет към него. Беше свалил защитната качулка от главата си и Килкъни видя ясно лицето му. В следващия миг командирът откри огън. Килкъни видя проблясването на дулото и куршумът удари шлема му само на няколко сантиметра над лявото му око.

Главата на Килкъни се отметна така силно, че вратът го заболя. Той веднага се скри зад импровизираната си барикада и зачака зрението му да се проясни.

Двамата войници, изпратени от Албрет, стреляха по-внимателно, като се редуваха, за да държат Килкъни под непрекъснат обстрел. Дюрок и единият от тях издърпаха мъртвите към самолетите, докато другият прикриваше отстъплението им.

— Албрет, уцелих го — каза Дюрок. — В главата, но носи шлем. Не знам дали куршумът го е пробил.

Три изстрела проехтяха изпод модула и надупчиха корпуса на единия самолет.

— Вече знаеш — подхвърли Албрет.

— Откъде се появи тоя? — промърмори ядно Дюрок.

— Не знам. Ако изключим транспортният самолет, радарът е чист, откакто пристигнахме. И останалата част от периметъра е чиста, няма следи от други заплахи.