Том Грейс - Зловеща паяжина

— Ако прилича поне малко на моя „Уиндрънър“, ще се справя.

— Лодките имат малък електрически нагревател и джипиес. — Мати посочи малък, плосък дисплей, закрепен до предния ръб на отвора на пилотската кабина. — С Яша сме ходили няколко пъти до LV. Маршрутът е в джипиеса.

— Ще се натъкнеш на пукнатини в леда, но не се опитвай да караш успоредно на тях, защото рискуваш някой от плъзгачите да попадне вътре и да потрошиш лодката — посъветва го Яша. — Просто мини напряко на пукнатината.

— Как да спра? — запита Килкъни.

— Дръпни това. — Мати посочи черна пластмасова Т-образна ръчка, разположена в горната част на корпуса над десния му крак. — Дръпни и задръж. Спирачката се отпуска от долната част на лодката и се провлачва по леда. Когато прекратиш натиска, тя ще се вдигне обратно.

Яша приклекна до предния плъзгач. Близо до върха му Килкъни видя хванат в скоби лост, който потъваше в горната част. Самият плъзгач беше нещо средно между острие на кънка и ска.

— След като спреш, обърни лодката по вятъра и застопори с тази спирачка. — Яша обърна металния лост пред плъзгача.

Килкъни и Яша помогнаха на Мати да подготви ледоходната лодка за път. Естонецът оправи седалката, за да поеме по-лесно масивното тяло на Килкъни. Десет минути по-късно те отвориха голямата врата откъм подветрената страна на сградата и изкараха лодката в антарктическата нощ. После сложиха трийсетфутовата мачта от фибростъкло и разпънаха платната от дейкрон 4 4 Вид синтетична полиестерна тъкан. — Б.пр. .

Когато нагласиха всичко, Мати и Яша огледаха лодката за последно.

— Готов си за тръгване — каза Мати.

— Чудесно. Мати, моля те, следи радиотрансмисиите от LV. Ако чуеш съобщение за рутинно отлитане, значи съм се провалил. Веднага уведоми Макмърдо какво в действителност се е случило.

— Разбирам. Късмет.

— Благодаря ти за помощта.

Килкъни се качи на ледоходната лодка и дръпна люка над главата си. После даде знак, че е готов за тръгване. Мати и Яша започнаха да бутат ледоходната лодка напред. Вятърът духаше със скорост двайсет възела от дясната страна на Килкъни. Щом избутаха лодката от сградата, платното започна да трепти и се изду. Вятърът го подхвана и руснаците пуснаха лодката. Килкъни бързо потегли и скоро се отдалечи от станция „Восток“.

Когато свикна с управлението на ледоходната лодка, Килкъни изви платното, за да набере скорост. Плъзгачите се врязаха в грубата повърхност. Той се изуми колко бързо се носи елегантната лодка и с леки криволици поддържаше постоянен курс, като се възползваше от вятъра. После обаче видя как над леда отпред се оформя малък бял циклон и изруга.

Снежната вихрушка се устреми към него и диво заблъска платното. Ледоходната лодка се затресе силно, когато снежният дявол я блъсна отстрани, точно зад капака. Сблъсъкът отлепи задните плъзгачи от снега и лодката попадна в центъра на вихъра. Рамото на Килкъни се удари в корпуса, когато лодката се наклони от въртенето. Бели облаци ледени пръски обвиха плъзгачите, които раздираха леда с широката си страна.

Рамото на Килкъни го болеше, а дишането му се накъса. Той се закрепи, доколкото можа, в кабината и натисна силно педалите, като се опитваше да се насочи по посока на въртенето. Ледоходната лодка се завъртя на двеста и седемдесет градуса, преди снежният дявол да я пусне, и плъзгачите най-накрая стъпиха отново стабилно върху леда. Вихрушката загуби скоро силата си и се разнесе.

След като си възвърна контрола над лодката, Килкъни отпусна платното, насочи носа право по вятъра и дръпна спирачката. Ледоходната лодка спря. Той остана в кабината, вглеждаше се в синьото небе и изчакваше прилива на адреналин да отшуми. После се измъкна, за да провери дали вихрушката не е нанесла някакви поражения.

Коленичи, за да прегледа дългата плоска греда под кърмата, и за щастие не откри пукнатини. Изстърга леда, полепнал по плъзгачите, и със задоволство установи, че и те са здрави.

Освободи спирачката, хвана се за лявата страна на кабината и бутна ледоходната лодка напред. Затича се, като я насочи отново към целта. Платното потрепна и Килкъни продължи да бута, докато не усети, че вятърът го поема. После скочи в кабината, сложи крака върху педалите и затвори люка.

Когато достигна най-далечната точка от подветрената част на трасето, Килкъни зави към LV-станцията. Сега вятърът духаше в посоката, в която пътуваше, и той завъртя лодката, за да се възползва докрай от него.