Том Грейс - Зловеща паяжина

Това беше енергийната станция.

Килкъни се приближи към нея, като внимателно наблюдаваше двете големи сгради в съседство. Пропълзя в сенките покрай стената и стигна до малък прозорец до главния вход. Надникна и видя мъж, който се подсушаваше с хавлия и започваше да се облича.

След няколко секунди вратата се отвори и една неясна фигура пристъпи сковано навън. Бял дим се кълбеше около лицето на непознатия — смесица от заскрежения му дъх и дим от цигара. Килкъни скочи, сграбчи мъжа за яката и го запрати в снега. Цигарата на непознатия угасна със съскане.

Килкъни опря коляното в гърдите на руснака. Замаян и уплашен, човекът погледна нагоре и видя собственото си лице, отразено в шлема на нападателя.

— Говориш ли английски? — попита Килкъни на руски, гласът му беше прегракнал.

— Да — отвърна мъжът.

— Чудесно, защото това е общо взето всичко, което знам на руски. Колко души има в станцията?

— Деветима, заедно с мен. Ние сме зимният екип.

— Някакви военни?

— Не, само цивилни.

Килкъни видя страха в очите на руснака — той не разбираше защо лежи на леда с опрян в гърлото нож. Претърси го бързо и не откри оръжия.

— Как се казваш? — попита Килкъни по-меко.

— Яша.

— Каква е работата ти тук?

— Аз съм началникът на екипа.

— Добре, Яша, сега ще те пусна. Не прави резки движения или ще те убия — каза безстрастно Килкъни — Разбираш ли?

Руснакът кимна. Килкъни се отдръпна и му помогна да стане. За миг останаха безмълвни и се взираха един в друг.

— Къде са другите? — попита Килкъни.

— В жилищните помещения — отвърна Яша, като посочи към една от по-големите сгради.

— Да идем да ги съберем.

Яша го преведе през въздушния шлюз в сградата. Когато влязоха, високият руснак съблече обемистия кожух и свали ръкавиците.

Обърна се наляво:

— Оттук.

Сградата изглеждаше като изоставена фабрика, в която са се настанили бездомници. Навсякъде бяха разхвърляни метални контейнери, щайги или части от оборудване, а рециклираният въздух беше наситен с миризмата на машинно масло и цигарен дим. В кухнята четирима мъже седяха около голяма маса, ядяха и гледаха видео на стар телевизор.

— Яша, кажи им да останат по местата си и да сложат ръце на масата — нареди Килкъни. — А после доведи и останалите.

Четиримата на масата се извърнаха при звука на непознатия глас. Яша им преведе заповедите на Килкъни и мъжете се подчиниха. Не сваляха поглед от непознатия. Яша извика през вратата в другия край на стаята и след миг се върна с още четирима мъже. След като целият екип се събра, Килкъни прибра бойния си нож.

Застана до масата, махна шлема си и свали пасмонтана. Гъстата му червена коса беше прилепнала към главата му, а луничавата му кожа се беше зачервила. Взе кана с вода от масата и отпи жадно.

— Кой говори английски? — попита след малко. Гласът му вече не беше толкова пресипнал.

Неколцина от мъжете се обърнаха към Яша за превод.

— Само Мати, радиста, и аз говорим английски — отвърна Яша.

— Значи вие двамата ще трябва да превеждате на останалите. Името ми е Нолън Килкъни. Кой от вас е Мати?

— Аз — обади се мъж с четинеста черна брада и очила.

— Имало ли е някакви трансмисии от LV-станцията през последните няколко часа?

— Само една. Прехванах доклад до Макмърдо, че транспортният им самолет е пристигнал.

— Не успя — процеди Килкъни огорчено.

— Как така? — попита Мати.

— Транспортният самолет, който трябваше да прибере екипажа на LV-станцията, беше унищожен недалеч оттук с ракета земя-въздух.

— Не е възможно! — поклати глава Яша. — Международните спогодби забраняват внасянето на всякакви военни оръжия в Антарктида. Да се докарат ракети тук би било лудост.

— Очевидно някой не дава и пет пари за спогодбите — отвърна Килкъни.

Когато Мати преведе казаното, мъжете около масата бяха обхванати от паника и един през друг закрещяха въпроси към Яша.

— Хей! — извика Килкъни.

Руснаците млъкнаха, обърнаха се към него и го загледаха с подозрение.

— Какъв е проблемът? — попита ги той.

— Ти — каза Яша. — Ти си американски войник. Когато Мати каза, че американски самолет е бил свален, хората ми решиха, че може би вашите обвиняват Русия и си дошъл тук, за да ни убиеш.

— Първо, ракетата беше изстреляна от LV-станцията, а като гледам вашата, мога да заключа, че вие нямате нищо общо. Второ, тук съм, защото това е най-близкото възможно убежище, което можах да намеря. И трето, някога бях войник, но сега съм цивилен и няма да убивам никого — освен ако не се налага.