Том Грейс - Зловеща паяжина

— Откъде знаеш, че самолетът е свален? — обади се Мати. — В Макмърдо смятат, че се е приземил в LV-станцията. Чух Колинс да докладва за пристигането му.

— Когато от Макмърдо пристигне транспортен самолет, кой докладва, че се е приземил? — попита Килкъни.

— Пилотът, но самолетът, кацнал в LV-станцията, е имал проблеми с радиото. Затова Колинс се е обадил.

— Сигурен съм, че някой е държал пистолет до главата му.

— Но откъде знаеш, че самолетът е бил свален? — настоя Мати.

— Защото го видях. Бях на самолета няколко минути преди ракетата да бъде изстреляна.

— Как така си бил на самолета? Как си слязъл? — изуми се Яша.

— С парашут. Правех изпитания на ново оборудване, но сега това не е важно. Шестимата, които бяха с мен в самолета, загинаха и сега някой държи под контрол LV-станцията.

— Боже мой — промълви Яша. — Мислиш ли, че ще дойдат и тук?

Килкъни сви рамене.

— Не знам. Нямам идея кои са, нито какво искат.

Мати го изгледа скептично:

— Значи си летял със самолет от Макмърдо и малко преди времето за кацане си скочил от него, така ли?

— Точно така.

— Тогава как стигна дотук? LV е на повече от шейсет километра.

— Когато скочих, бях само на двадесет и пет мили, около четиридесет километра оттук — обясни Килкъни. — Беше скок от голяма височина — прелетях по-голямата част от пътя, а останалото изминах пеша с помощта на джипиеса. Не беше трудно да се ориентирам през леда.

— Това звучи безумно — каза Яша. — Откъде да знаем, че ни казваш истината?

— Няма как — раздразнено отвърна Килкъни. — Но се опитай да намериш по-добро обяснение на факта, че някак съм се озовал тук.

Килкъни се втренчи в началника на станцията. Беше уморен, гладен и раздразнителен — комбинация, която го приближаваше опасно близо до това да забие юмрук в лицето на позволилия си да се съмнява в твърдението му руснак.

— Щом е така — продължи по-дипломатично Яша, — не трябва ли да се свържем с Макмърдо?

— Не. Ако Мати е засякъл радиосъобщение от Колинс, който е докладвал, че самолетът е кацнал безпроблемно…

— Така си беше — обади се Мати.

— Тогава — продължи Килкъни, — който и да го е сторил, се опитва да поддържа илюзията, че нищо не се е случило. Сигурно следят комуникационните канали. Така че, ако се обадите в Макмърдо, за да докладвате, че „Скайър-98“ е свален, те ще разберат, че прикритието им е провалено. И това може да ги вбеси достатъчно, за да дойдат тук.

— Как са докарали ракета до LV? — попита Мати. — Как са прекарали такова нещо през Макмърдо?

— Макмърдо не е единственият път към Антарктида — отбеляза Яша.

— Не използваха ръчен ракетомет — каза Килкъни. — Самолетът ми беше свален на двадесет и пет километра от LV. За да се уцели нещо от такова разстояние, се изисква доста сериозно оборудване.

— Мати и аз бяхме в LV преди няколко дни, на прощална вечеря с Филип и Недра — каза Яша. — Нямаше никой друг и не видяхме нищо необичайно. Трябва да са докарали тази ракетна установка със самолет — да я докарат по суша от крайбрежието би отнело твърде много време. Но защо някой би направил подобно нещо? LV няма стратегическа стойност, там не се съхраняват никакви ценни метали или природни ресурси. Това е научноизследователска станция.

— Има нещо ценно — сондата „Пикел“. Пълна е с екзотична технология и точно сега е окомплектована и готова за пътуването обратно до Щатите. Това е идеалното време да се открадне.

— Но защо са свалили самолета ти? — попита Мати. — Защо просто не са взели устройството и не са си отишли?

Килкъни се замисли за момент.

— Защото не искат никой да разбере, че сондата е открадната. Съобщението, което сте прихванали, е трябвало да заблуди хората в Макмърдо, че самолетът ми е кацнал невредим. В Макмърдо сигурно ще получат още едно съобщение по времето, когато трябва да излетим по план, и това ще е последното, което някой ще чуе за „Скайър-98“. А когато самолетът не пристигне, всички ще решат, че се е разбил някъде по обратния път.

— А ще е твърде студено, за да търсят оцелели — добави Яша. — Цяла зима се борим да попречим на леда да погълне сградите ни. До следващия октомври няма да намерят и следа от останките на самолета.

Килкъни си представи как ледът бавно поглъща отломките на „Скайър-98“. Ако и той беше загинал с останалите на борда, спасителните екипи дори нямаше да знаят откъде да започнат търсенето.

— Ами Недра и Филип? — попита Мати. — Какво ще стане с тях?

— Предполагам, че похитителите ще ги убият веднага щом са готови да си тръгнат.