Том Грейс - Зловеща паяжина

— Не можем да го допуснем — обърна се Мати към Яша. — Трябва да съобщим в Макмърдо какво се е случило.

— Не можете — отсече твърдо Килкъни. — Ако го направите, ще обречете Филип и Недра на незабавна смърт. Те вече няма да имат каквато и да е стойност за нападателите. А дори и да се свържете с Макмърдо, без онези да ви усетят, там няма да имат време да направят каквото и да било. Самолетът ми трябваше да излети след по-малко от шест часа.

— Това е лудост — изръмжа Мати гневно.

— Яша, преди малко спомена, че ти и Мати сте били на LV преди два дни. Как стигнахте дотам, със снегомобили ли?

— Не, те не вършат работа тук. Мати и аз караме ледоходни лодки. Състезаваме се с тях в Русия. Тук тренираме. Защо?

— Има някакъв шанс да спасим Филип и Недра, но трябва да стигна бързо до станцията.

Яша се отправи към една от страничните бараки, следван от Мати и Килкъни. Хвана дръжката на лоста и дръпна. Чупливата ледена кора се пропука при отварянето на вратата.

— Хайде, влизайте — рече Яша припряно.

Вятърът затръшна вратата зад тях и тя блъсна Яша в гърба. Той завъртя ключа до вратата и светнаха десетина флуоресцентни лампи. Това всъщност беше голям гараж за машини, предназначени, да обслужват оборудването на станцията.

Яша се вгледа в Килкъни и попита:

— Колко тежиш? Около осемдесет килограма?

— Някъде там. Защо?

— Мачтите и гредите на ледоходните ни лодки са конструирани така, че да се огъват под тежестта ни. С Мати сте почти еднакви на ръст и тегло, така че е най-добре да използваш неговата лодка.

— Ще ти донесе късмет — обади се Мати. — Естонска е. Всеки знае, че най-добрите ледоходни лодки се правят в Естония.

Близо до голямата предна врата Килкъни видя две ледоходни лодки, дълги трийсет фута. Изящните корпуси от въглеродни нишки, обвити в прозрачни плексигласови шуплести покривала, приличаха повече на F-18, отколкото на ледоходни лодки. От кърмата им се подаваше широка дървена греда, по десет фута от всяка страна, подобно на странични поплавъци, в краищата на които бяха закрепени плъзгачи. Под заострената носова част се виждаше трети плъзгач на въртяща се ос. Той позволяваше прецизното управление на бързите лодки.

— Красиви са, нали? — попита Яша гордо, когато тръгнаха към лодките.

— Много — отговори с искрено възхищение Килкъни. — Очаквах Ди Ен 3 3 Ди Ен лодки — вид ледоходни лодки, получили името си от конкурса за дизайн на лодки, спонсориран от „Детройт Нюз“, който довел до създаването им. — Б.пр. ледоходна лодка.

Яша поклати глава.

— Не, тук е твърде студено за отворена кабина. Тези са от клас „Скийтър“.

— Разбираш ли от ледоходни лодки? — попита Мати с известна изненада.

— Малко. Когато бях малък, помагах на дядо ми в изработването на няколко от типа Ди Ен, но те плаваха по вода. — Килкъни погали блестящата гланцирана повърхност на корпуса — Каква скорост развиват?

Мати се намръщи.

— На гладък лед и при добър вятър — двеста-двеста и петдесет километра в час. Тук се среща смесица от неравен лед и сняг, така че използваме хибридни плъзгачи. Не е толкова бързо, колкото у дома.

— Покажи ми как да я управлявам.

Мати плъзна купола напред. После съблече кожуха си и легна по гръб в пилотската кабина на тъмносинята си ледоходна лодка. Тялото му запълни по-голямата част от дългото тясно пространство, раменете му почти опираха в стените.

— Направляваш със стъпалата си, за да завъртиш предния плъзгач.

— Натискаш вляво, за да завиеш надясно? — попита Килкъни.

— Да. — Мати хвана джойстика, монтиран близо до дясната му ръка. — Това управлява вместо въжета електрически лебедки и с негова помощ нагласяш платната и щаговете. Натискаш напред, за да завъртиш платното и да забавиш лодката; дърпаш назад, за да подравниш платната и да увеличиш скоростта. Надясно отпускаш щаговете. Така мачтата и гредите ще се огъват повече — подходящо е за ускоряване. Дърпаш наляво, за да стегнеш щаговете — това ще ти помогне да се задържиш по-близо до посоката на вятъра. Но може да накара лодката да се издигне само на два плъзгача, така че бъди внимателен.

— Забавно е да повдигаш лодката — добави Яша, — но рискуваш да се преобърнеш.

— Джойстикът е на пружина — продължи Мати, — така че когато направиш необходимите корекции, можеш да го отпуснеш и платното ще остане, както си го нагласил. Номерът при ледоходните лодки е да нагодиш мачтата и платната така, че да съответстват на условията на средата. Тук, от лявата страна, има малък щурвал. Използваш го, за да управляваш лодката, когато тичаш отстрани, за да я засилиш достатъчно, та да потегли. Можеш да го използваш и като резервно управление, ако крачният педал не функционира.