Том Грейс - Зловеща паяжина

Ледът, който покриваше езерото Восток, беше гладък, но тук-там плоската му равнина се нарушаваше от ледени издатини, застинали като вълни по стъклено море. Умората, пращенето на плъзгачите по леда и монотонният пейзаж приспиваха Килкъни и той едва държеше очите си отворени.

Лодката изкачи една от ледените вълни, чийто назъбен ръб опря под десния плъзгач. Чупливият лед изскърца силно под гредата от въглеродни фибри. Килкъни наклони силно лодката наляво и дясната ѝ част застина високо във въздуха.

— Хайде, скъпа — примоли ѝ се той.

Мачтата се наклони под тежестта, въжетата проскърцваха от усилието да удържат платното, докато Килкъни описваше плитка бразда встрани от ръба. На пътя му внезапно зейна падина в глетчера и той полетя право към нея. Ледоходната лодка прелетя деветдесет фута и се стовари със страшна сила върху леда. Шлемът на Килкъни се блъсна силно в люка.

Той примигна, за да разсее блесналите пред очите му звезди, после провери джипиеса и коригира курса си.

Сънливостта, налегнала го преди малко, изчезна безследно.

Килкъни намали скоростта на ледоходната лодка, докато завиваше за последната отсечка от маршрута си. Движеше се огряван от слънцето, увиснало зад гърба му. Белият корпус и заслепяващата светлина му осигуряваха идеално прикритие. Право напред сред ледената равнина се извисяваше LV-станцията. А пред нея се виждаха два големи самолета. Двигателите им бълваха валма изгорели газове.

На около стотина метра от станцията Килкъни отпусна платното, насочи се по вятъра и спусна спирачката. Клинът от неръждаема стомана под корпуса се завъртя като перка и се заби в леда. Движението на ледоходната лодка се забави и накрая тя спря.

Килкъни отвори люка и се измъкна от кабината. Мразовитият въздух се огласяваше от ръмженето на двигатели. Индикатор върху дисплея в шлема на Килкъни показваше -45 градуса по Целзий. Той приклекна зад носа на лодката, застопори спирачката и огледа внимателно станцията.

Двама мъже, очевидно патрул, се движеха към задната ѝ част. Бяха облечени в дебели бели кожуси и носеха автомати. Килкъни очакваше някой от тях да забележи спрялата ледоходна лодка, но блясъкът на леда явно им пречеше да я отличат от пейзажа. Часовите продължиха обиколката си и изчезнаха зад далечния ъгъл на сградата.

Килкъни измъкна ножа си и запълзя напред. Напредваше много предпазливо, като внимаваше да избегне издайническото изпукване на сухия, неотъпкан сняг.

Стигна до един складов модул и зачака. Никаква аларма не се задейства. Не се чуваха приближаващи се стъпки. Беше успял да прекоси откритото поле, без да го забележат.

Заобиколи внимателно складовия модул и се плъзна в следващия триъгълен квадрант на кръстовидната станция. Сянката на модула, издължена от ниското слънце, се разстилаше в пространството пред него. Килкъни се придвижи до следващия модул и приклекна до дебелите му стоманени подпори. Огледа се и забеляза опознавателните знаци на самолетите, които ги идентифицираха като „Скайър-98“ и „Скайър-99“ от 109-о въздушнотранспортно крило на Нюйоркската национална гвардия.

„Този със сигурност лети под фалшиво знаме“, помисли си Килкъни, тъй като знаеше, че от „Скайър-98“ бяха останали само обгорени отломки.

Неколцина мъже товареха контейнери в багажното отделение на „Скайър-98“. Задната врата на втория самолет вече беше затворена, а други двама мъже с пистолети стояха до него. Килкъни си отбеляза разположението им и хвърли поглед наоколо. Надяваше се, че все нещо от оборудването на LV-станцията, каквото и да е, може да му влезе в работа.

Часовите минаха от другата страна на самолетите и тръгнаха към станцията. И двамата засенчиха очи с ръце, когато се обърнаха срещу ниското слънце. Килкъни се притисна към модула на станцията и зачака.

Когато часовите се приближиха до скривалището му, той атакува. Сграбчи изотзад по-близкия от двамата, посегна над рамото му, сграбчи дулото на автомата му, заби приклада с все сила в корема му и му изкара въздуха. После се извъртя плавно и заби ножа си през няколкото слоя защитно облекло в гърба на мъжа. Черното острие от неръждаема стомана разкъса аортата и прониза сърцето му.

— Que? — извика другият часови, който се бе извърнал, привлечен от внезапното раздвижване вляво.

Килкъни прехвърли тежестта си върху левия си крак, а петата на десния се заби силно в гърлото на втория часови и гръклянът му потъна навътре. Пазачът залитна назад, очите му се изцъклиха зад очилата с жълти стъкла, отчаяно се опиташе да си поеме дъх. Движен само от рефлексите си, той натисна спусъка на своя „Хеклер & Кох“ МП-5. Килкъни извъртя пред себе си мъртвия пазач и изстрелите разтърсиха безжизненото тяло. Но един от куршумите одраска ръката на Килкъни и от раната започна да излиза пара, докато малката резка се изпълваше с топла кръв.