Том Грейс - Зловеща паяжина

— Не е от нашите. Как се е озовал тук? Как е разбрал?

— Няма да узнаем, докато не го хванем, сър, но в момента имаме по-сериозен проблем — самолетите. На открито са и не можем да направим кой знае какво, за да ги предпазим от вражески огън. И двата са готови за излитане, сър, и смятам, че трябва да ги вдигнем във въздуха, преди да пострадат сериозно.

Дюрок се замисли, после каза:

— Добре, погрижи се. Разположи хората така, че да прикриват първия самолет. Ние ще излетим с втория.

— Мисля, че ще е най-разумно да се качите на първия самолет — каза Албрет и предусетил протеста на Дюрок, продължи: — Послушайте ме, сър, главната ни цел е да вземем сондата. Като командир, трябва да се погрижите доставката да бъде извършена. Ние ще убием това копеле и ще ви последваме с втория самолет.

— Прагматичен както винаги, а, стари приятелю?

— Просто искам да съм сигурен, че ще си получа парите. Дойдохме тук да вършим работа. Преглътнете проклетата си гордост, Съмнър. С момчетата ще се справим.

— Зная, че ще се справите. — Дюрок му протегна ръка. — Късмет, приятелю. Ще се видим в Рио Гайегос.

Разнесе се оглушителен ритмичен тътен. Самолетите се готвеха за излитане.

Килкъни изстреля още няколко откоса и се измъкна изпод модула. Докато той тичаше през сенките към ледоходната лодка, първият LC-130 потегли. Четирите му двигателя изреваха, широките понтонни плъзгачи заораха по неравната ледена писта.

Самолетът вече набираше скорост, когато Килкъни най-после стигна до ледоходната си лодка. Когато самолетът достигна края на пистата, Килкъни видя блясъка от запалването на осемте спомагателни ракетни двигателя. Закрепените за опашката, пълни с твърдо гориво ракети подадоха мощния тласък, от който самолетът се нуждаеше, за да се вдигне с пълния си товар в небето. Тромавият LC-130 се откъсна от земята и се устреми нагоре.

Двама войници останаха да обстрелват барикадата на Килкъни, а Албрет и още един от мъжете заобиколиха модула. Щом стигнаха до кулата, легнаха по корем и запълзяха към квадранта на нападателя. Скрит в сенките, Албрет огледа внимателно пространството под модула, но различи единствено двата трупа.

— Задръжте стрелбата — нареди по микрофона си Албрет. — Изчезнал е, но бъдете внимателни. Измъкнете телата на нашите хора и ги натоварете на самолета.

Албрет и съпровождащият го войник се измъкнаха изпод модула и претърсиха наоколо. Плавните, закръглени форми на издигнатите модули не предлагаха никаква възможност човек да се изкатери по тях. Албрет се вгледа в далечината, но не видя нищо да се движи из ледената пустош. Там, където слънцето беше увиснало ниско в небето, хоризонтът беше погълнат от ослепителен блясък.

Килкъни освободи спирачката, хвана ръба на кабината и бутна с все сила. Обърна ледоходната лодка по посока на пистата. Вятърът духаше почти перпендикулярно на пътя, който трябваше да измине. Когато платното беше подхванато от ледения повей и лодката се ускори, Килкъни скочи в отворената кабина и остави временно лодката да се забави, докато се бореше с насрещния вятър. Седна с изправен гръб и започна да управлява с помощта на малкия щурвал, като притискаше с крак автомата към корпуса. Бялата ледоходна лодка подскочи напред, когато Килкъни изпъна платното, за да хване силата на вятъра.

Насочи се към втория самолет, който тъкмо тръгваше по пистата. Вятърът се изливаше в отворената кабина като река във водопад и се блъскаше в Килкъни с кипяща ярост. Той отпусна щаговете, мачтата се огъна под напора на въздушната струя и гредата се изви. Ледоходната лодка леко потъна, центърът на тежестта ѝ се измести надолу, а скоростта ѝ се увеличи.

По-лека и по-аеродинамична от LC-130, ледоходната лодка се втурна по пистата към самолета като гепард от Серенгети. Когато разстоянието намаля, турбулентната зона на завихреното от двигателите на самолета течение удари платното като насрещен буреносен вятър и забави лодката. Килкъни наклони надясно, насочи носа на лодката към ръба на дясното крило на самолета, а после вдигна автомата и стреля. Куршумите просветнаха, когато се удариха в метала и потънаха в двигателите и контролните повърхности на крилото.

И самолетът, и ледоходната лодка се носеха към края на пистата, разстоянието между тях бързо се увеличаваше, а Килкъни едва удържаше наклона надясно. Осем ярки пламъка изригнаха близо до опашката на самолета, когато помощните ракетни двигатели се запалиха. С лек подскок носът на LC-130 се насочи нагоре, последван от останалата част на огромната машина, която се издигна от земята.