Том Грейс - Зловеща паяжина

— Повечето жени много държат на сватбения си ден.

— Да, и аз го разбрах. Освен това научих, че според етикецията сватбата е празненство на булката, а младоженецът е само един от гостите. Накратко, изтълкувах погрешно дадените ми знаци и започнах скандал, в който ѝ казах някои наистина ужасни неща. Не ми говори няколко дни. После каза, че сериозно е обмислила ситуацията и е решила, че ще е най-добре и за двамата, ако отложим обвързването си до завръщането ѝ от космоса. В крайна сметка, седемнайсет месеца са дълга раздяла.

— Което означава?

— Ами още съм си ерген. С Келси се разделихме, без да си поставяме условия и без да си даваме обещания за бъдещето.

— Значи — каквото било, било.

— Да, Дорис Дей изпълнява саундтрака към любовния ми живот.

— Разбирам те, Нолън, и ако мога да ти предложа съвет като човек, чийто последен романтичен мост е така зле обгорен, че не е останало нищо, освен пепел и малко въглени, то той ще е следният: Вдигни си задника и направи нещо по въпроса. Само с желание няма да оправиш отношенията си с Келси, още по-малко като се криеш.

— Някакви предложения?

Иймс надигна бирата си.

— Сега тя преследва мечтата си, това е хубаво. Увери я, че я подкрепяш изцяло и че ще я чакаш, когато се върне от небесата.

След вечерята Иймс се върна в кабинета си в „ЮДжийн“ и прекара следващите няколко часа в разглеждането на експериментални данни. Радиото му беше нагласено на университетска станция, която излъчваше стари песни на Натали Мърчант във връзка с концерта. Иймс си спомни как навремето беше завел Фей да я види, тогава страстната певица бе пяла пред десет хиляди души.

Когато си тръгна, отдавна минаваше полунощ. Докато караше към вкъщи, се поддаде на импулса и промени посоката. Навлезе в скромен квартал с добре поддържани домове и зави по улица, наречена „Пайнвю“. При първото им посещение в Ан Арбър Фей се беше влюбила в красива чифликчийска къща, в която накрая се бяха нанесли.

Докато минаваше покрай стария си дом, Иймс видя, че той е тъмен, а колата на Лойд Сътън е паркирана на алеята.

30 януари

LV-изследователска станция,

Антарктида

Недра извади диска от компютъра, надписа го и го прибра в пластмасовата кутийка. Тази сутрин бе свалила на дискове всички данни от работата им в LV-станцията. Изключи компютъра и сложи кутията с дисковете в малък контейнер за пътуването до Щатите.

Години на планиране, проектиране и изпитания ги бяха довели до това място, а сега мисията им беше завършена. Двамата с Колинс бяха доказали, че е възможно да се изследва свят, скрит под километри лед. Вече бяха с една крачка по-близо до успешното търсене на живот на Европа.

— Готова ли си? — извика Колинс от кухнята.

Недра затвори капака на контейнера и отговори:

— Вече официално сме си стегнали багажа и сме готови да се приберем вкъщи.

— Чудесно, значи мога да го отворя.

Недра чу силно изпукване.

— Това, което си мисля, ли е?

— Зависи. Мислиш ли си, че е шампанско?

— Не изпихме ли вече единствената бутилка, която успя да внесеш тайно през декември?

Колинс се появи на вратата на изследователското крило с две големи чаши за кафе, пълни с „Грейт Уестърн“.

— Да, но после намерих друга, докато почиствах избата. Разбира се, не можем да оставим такова вино да отиде на вятъра.

Колинс и Недра чукнаха чаши и отпиха от газираната напитка.

— А за последното ни хапване тук съм приготвил малко сандвичи с фъстъчено масло и желе.

Недра изви устни в пресилена усмивка.

— Звучи вкусно.

— Знам — съгласи се Колинс с въздишка, — но щом стигнем в Нова Зеландия, ще те заведа на пищна вечеря в най-добрия ресторант в Крайстчърч.

— Ще се задоволя и с дълга гореща вана, румсървис и седмица, изпълнена със страст, в апартамент в петзвезден хотел.

— Ще видя какво може… — Колинс внезапно млъкна. — Чу ли това?

Нисък далечен звук започна да резонира в стените на станцията — механичното бумтене на двигатели.

— Да — отвърна Недра. — Прилича на самолет.

— Подранили са. Сигурно има промяна в програмата.

— Според последната метеорологична справка времето ще се задържи хубаво, но няма да им се разсърдя, ако ни закарат по-рано у дома.

— Сандвичът ти е в кухнята. Аз ще изляза да ги посрещна.

Колинс се спусна до долното ниво, облече дебелите дрехи и полярната екипировка и излезе през въздушния шлюз. Навън вятърът духаше силно откъм глетчерните планини, а ръмженето на самолетните двигатели отекваше навсякъде около станцията.