Том Грейс - Зловеща паяжина

— Нямах представа, че Лойд има връзка — подхвърли Килкъни. — Мислех, че само работи цялото време.

— Май от мен научи, че много работа и никакви забавления правят от всеки самотно момче.

— И как му преподаде тази мъдрост?

Иймс отпи от бирата си и каза:

— Фей е бившата ми съпруга.

— О?

— Не е толкова зле, колкото изглежда. Разводът ни приключи миналата година, а двамата с Лойд започнаха да се срещат преди няколко седмици. Всъщност с нея се познаваме от много отдавна. Срещнах я, докато бяхме студенти в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Семействата ни бяха доста против, когато нещата започнаха да стават сериозни, но успяха да превъзмогнат расовите си предразсъдъци и накрая ние се оженихме. Прекарахме първото лято след сватбата в обиколки пеша из Европа. Бяха хубави времена.

— И какво се случи? Ако не ти е неприятна темата, разбира се.

— Започна с магистратурата. Фей остана в Калифорнийския, а аз отидох в Станфорд. Връзките от разстояние не се развиват добре.

— Така е.

— Запознах се с Лойд в Станфорд и положих основите на „ЮДжийн“ — продължи Иймс. — След като завърши магистратурата си, Фей дойде при мен и започна работа в голяма архитектурна фирма. Скъсихме разстоянието, но все така не прекарвахме достатъчно време заедно. Главно по моя вина. Влюбих се в работата си, а един мъж може да има само една истинска любов. По времето, когато получих докторската си степен, Фей вече беше готова да се разведе с мен. Успях да я убедя да ми даде втори шанс.

— И как успя? — попита Килкъни. — Самият аз имам нужда от втори шанс.

— Обещах ѝ да започнем на чисто. След като завършихме Станфорд, с Лойд се записахме в „Лайф Сайънс Инишътив“ тук в Мичиган. Фей се премести във фирма за реставрации в града и купихме първата си къща. Нещата вървяха много добре през първите три месеца, след това работата отново ме погълна. Когато с Лойд официално основахме „ЮДжийн“, бракът ми вече беше мъртъв.

— Не ти ли е странно, че съдружникът ти се среща с бившата ти жена?

Иймс отпи от бирата и се замисли за миг.

— Изречено така, звучи като въпрос от някое дневно токшоу. Виж, Лойд и Фей имат правото да бъдат щастливи и ако могат да открият щастието заедно, кой съм аз, че да заставам на пътя им?

— Много благородно. Успя ли да преодолееш вече раздялата?

— Ако ме питаш дали все още изгарям по Фей, отговорът по-скоро е „не“. Разводът ни не беше грозен и аз все още изпитвам топли чувства към нея, но приех факта, че никога вече няма да бъдем заедно. — Иймс отпи от бирата. — А каква е твоята тъжна история?

— Когато отношенията ми с военноморските сили вече почти приключваха, една приятелка тук, в университета, ме попита дали ще ѝ помогна с един проект — оптичен компютърен процесор.

— Ето нещо, което би допаднало на Лойд.

— Така е. С Келси, моята приятелка, се знаехме от деца. Тя беше буквално момичето от съседната къща.

— Били сте гаджета в училище?

— Не, по онова време семействата ни бяха толкова близки, че възприемах Келси повече като сестра. След гимназията постъпих във Военноморската академия и изчезнах за около дванайсет години, но поддържахме връзка. Бяхме само добри приятели, допреди няколко години, когато ни се случиха разни странни неща, които ни накараха да задълбочим отношенията си. Бракът изглеждаше най-логичното продължение.

— Ето я грешката ти. Да се опитваш да смесваш любовта с логиката. Масло и вода, масло и вода, приятелю.

Килкъни кимна.

— Проблемите ни започнаха, след като лудостта отмина и нещата си потекоха постарому. Знам, че Келси ме обича… И двамата приемахме идеята за брака много сериозно.

— Е, кой се уплаши? — попита Иймс.

— Тя, но не беше от страх, просто получи по-добро предложение.

— Друг мъж?

— Не, сбъдването на голямата ѝ мечта. Келси искаше да стане астронавт още откакто бяхме деца. Беше в съответния корпус няколко години и през август получи обаждане. Много се въодушевих, докато не получихме лошата новина.

— Която беше?

— НАСА настояваше тя да отиде в Хюстън колкото се може по-скоро и да започне да тренира с останалата част от екипа. Щяха да се подготвят до самия старт, а следващите пет месеца тя щеше да прекара на космическа станция. Такава програма не оставя много време да организираш сватба, поне не такава, каквато тя си беше наумила.

— Защо просто не избягахте, за да се ожените набързо?

Килкъни се усмихна мрачно.

— Такова беше и моето предложение. Не бърза сватба във Вегас, а малка частна церемония. Но не стана.