Том Грейс - Зловеща паяжина

— Двайсет милиона години пълна изолация са способни да направят какво ли не с всяка екосистема — отбеляза Килкъни. — Дори островите Галапагос не са така откъснати както езерото Восток.

Иймс вдигна глава от снимките.

— Е, след всички тези добри новини трябва да празнуваме. Какво ще кажете за една вечеря?

— Аз съм „за“ — вдигна ръка Килкъни.

— Аз имам други планове — каза Сътън извинително, — но нека проведа един бърз разговор. Сигурен съм, че имам време за едно питие.

В крайна сметка се озоваха в „Конър О’Нийл“, ресторант на главната улица, обзаведен като истинска ирландска кръчма. В предната част някаква група свиреше прочувствена балада, на която неколцина от посетителите запригласяха и ръкопляскаха в ритъм.

— Добър вечер, Оз — поздрави още на входа една сервитьорка с автентичен дъблински акцент. — Виждам, че си довел и приятели тази вечер. Ако желаеш, до камината има свободна маса.

— Благодаря, Хана.

— Често ли идваш тук? — попита Килкъни.

— Редовен клиент съм — отвърна Иймс. — Никога ли не съм ти казвал, че съм черен ирландец?

Килкъни за миг се зачуди дали Иймс говори сериозно. Макар да бе очевидно, че произхожда от Африка, не беше чак толкова невероятно сред предците на учения да има испански моряк, доплавал до ирландските брегове, след като англичаните са разрушили прочутата Армада.

— Нищо чудно да сме и братовчеди.

Иймс се обърна и се ухили:

— Радвам се, че най-накрая забеляза семейната прилика.

Насочиха се към дъното на заведението, поръчаха на бара три големи кехлибарени бири и се настаниха на масата до камината.

— За езерото Восток — вдигна тост Килкъни.

Иймс и Сътън също вдигнаха чаши и отпиха.

— Може ли да седна при вас? — чу се женски глас.

Килкъни се обърна. Една жена идваше към масата им. Изглеждаше в началото на четиридесетте, с дълга до раменете руса коса и с делово облекло. За изненада на Килкъни Сътън се изправи и целуна жената по бузата.

— Нолън, това е Фей Олсън — представи я той гордо.

Килкъни се изправи и стисна ръката на жената.

— За мен е удоволствие.

— За мен също. Лойд ми е говорил много хубави неща за вас.

После тя се обърна към Иймс, който остана седнал.

— Здравей, Оз.

— Здрасти, Фей — отвърна любезно Иймс.

Олсън съблече палтото си и седна на масата, а Сътън поръча чаша бяло вино на една от сервитьорките.

— Какво празнувате?

— Просто вълнуващ напредък, върху който тези двамата ще поработят — отвърна Килкъни.

— О, зная как се чувствате. Току-що успях да спечеля голям проект за реставрация за моята фирма.

— Получила си Гордън Хол?

Олсън кимна с усмивка.

— Поздравления — каза Килкъни. — Живея наблизо. Като се има предвид историята, с която е свързана, тази старинна сграда си заслужава да бъде реставрирана. Какви са вашите планове?

— Съдия Декстър е построил главната сграда през четиридесетте години на деветнадесети век. Ще направим известни промени в механичните и електрическите системи, като всичко ще бъде вградено в стените — обясни Олсън, — но ще се постараем стаите и цялото обзавеждане да си останат автентични. В момента къщата е разделена на четири апартамента, но с това трябва да се приключи, както и с няколкото къщи, построени върху собствеността през петдесетте.

— Ами как стои въпросът с прилежащата земя?

Олсън се усмихна:

— Всички седемдесет акра са включени в плана на националните исторически обекти, така че никой предприемач няма да сложи ръка върху тях. Това е било в края на краищата спирка на метрото.

— Значи ще остане в този си вид?

— Когато завършим ремонта, ще видите съвършен пример за възстановена класическа сграда, разположена сред огромна зелена площ.

— Интересен проект — вметна Килкъни.

— Така е — съгласи се Олсън. — Лойд, у теб ли са билетите?

Сътън потупа джоба на сакото си.

— Тук са.

— На какво ще ходите? — поинтересува се Килкъни.

— Натали Мърчант изнася концерт в зала „Хил“ тази вечер — Фей ѝ е голяма почитателка. Ще сме в средата на първи балкон.

— Добри места — отбеляза Килкъни. — Гледах я преди няколко години. Хареса ми.

Олсън погледна часовника си.

— Неприятно ми е да ви отнемам Лойд, но имаме резервация за вечеря наблизо, а шоуто започва в осем.

— Е, приятно прекарване — пожела им Килкъни.

— Благодаря — усмихна се Олсън. — Радвам се, че те видях, Оз.

— И аз — отвърна Иймс.

След като Сътън и Олсън тръгнаха, Килкъни и Иймс си поръчаха вечеря и по още една бира.