Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Поемам този от ваше дясно! — извика Стреч. — Вие се справете с онзи отляво.

Мечо Пух завъртя рязко волана наляво и изблъска въоръжения моторист към камиона в съседната лента. Миг след това мотористът и моторът попаднаха под колелата и изчезнаха от огледалото.

В същия момент убиецът вдясно на вана получи куршум в сърцето и падна назад.

След като се освободиха от преследвачите, Мечо Пух зави наляво и подкара през лабиринт от тесни улички.

Съни Малик откри вана два часа след това, зарязан до сграда с огромна реклама на „Пепси“ на покрива.

На пода отзад видя кални следи от планински мотори — Мей и арабинът бяха подготвени. Ако в момента се отдалечаваха на мотоциклети в дебрите на Карачи, хората на Съни никога нямаше да ги открият.

Присви очи към изоставения ван и се замисли.

В самолета на Мечо Пух, паркиран на частно летище западно от Карачи, Мей, Мечо Пух и Стреч се взираха в екрана на един лаптоп.

— Бенджамин, покажи Индия и Пакистан в Гугъл Земя, ако обичаш — каза Мей.

Стреч го направи.

— Сега маркирай двата града на име Хайдарабад, в Индия и Пакистан, и прокарай линия между тях.

След няколко щраквания с мишката картата изглеждаше така:

— Добре. Започваме от северния град. Намери точка, която е на три четиринайсети от разстоянието между двата града — добави Мей и погледна Мечо Пух. — Ако тази инструкция е свършила работа на Гилгамеш, може да свърши работа и на нас.

След още няколко щраквания с мишката на правата линия се появи точка.

Точката между двата града с име Хайдарабад се намираше в Северозападна Индия, там, където пустинята Тар опираше в Арабско море.

— Ако това е вярно, Долният свят се намира в провинция Гуджарат, Индия — каза Мей. — Близо до брега на Арабско море. Това наистина е усамотено място, далече от всичко…

— Но и подозрително близо до няколко от мините на нашия богат приятел Антони Десакс, които притежава, и четирийсет километра брегова ивица с корабно гробище — добави Стреч. — Една днешна мина би била чудесно прикритие за древно подземно царство.

— Смяташ, че Десакс е днешният Хадес? — попита Пух.

Мей отговори:

— Той има богатството, контактите и кръвната линия. Кръвта му е синя. Би бил идеален кандидат.

Чукна с пръст компютърния екран и добави:

— Захир, Бенджамин. След като не разполагаме с някакви сериозни алтернативи, мисля, че трябва да се доберем до това място.

Джак Уест се понесе нагоре в причудлива тишина.

Намираше се в съвременен външен асансьор и се изкачваше по склона на гигантската планина — дворец на Хадес. Металната конструкция на асансьора беше фиксирана за стената в горния край на възвишението и асансьорът жужеше леко, докато се плъзгаше нагоре.

Джак беше с останалите бойци под охраната на въоръжени минотаври и черния лъв, Хаос.

Забеляза, че Хаос оглежда бронята му — бялата, която беше взел от брата му по оръжие, Страх. Изглеждаше странно върху джинсите и тениската му, но и още по-странно в комбинация с пожарникарския шлем.

Бяха останали само седмина бойци: Джак, Плашилото, майор Бригам, сержант Варгас, Едуардс от Делта Форс, тибетският монах Рензин Депон и, разбира се, синът на Хадес, Зайтан.

Всички бяха изпоцапани и капнали от умора, изтощени и насинени — освен Варгас и Зайтан, които мъдро се бяха спасили от Петото изпитание. Те изглеждаха свежи и отпочинали.

Когато влезе в асансьора, Джак дочу някой да казва, че всички останали заложници били екзекутирани. Асансьорът продължаваше да се изкачва и той забеляза, че Зайтан го оглежда, и го попита:

— Какво искаш?

Зайтан сви устни презрително.

— Нищо.

— Е, аз пък искам нещо — каза Джак. — Каква е тази церемония, на която отиваме? За какво е всичко това?

— Така информираме вселената, че тук, на Земята, все още има някой — каза Зайтан.

Джак подхвърли:

— Не изглеждаш разтревожен, че заложниците ти току-що са били убити.

Зайтан сви рамене.

— Те изпълниха предназначението си.