Матю Райли - Четирите легендарни царства

Беше минал час, откакто Джак бе свалил хеликоптера, и напредваха добре по мокрия пясък. Преди двайсетина минути бяха минали покрай последния изваден на сушата товарен кораб и след това се движеха само по пясъчен бряг.

Кротките води на Арабско море се простираха вляво от тях, равни и лениви; вдясно продължаваха пясъчниците.

Майка се обърна към Алби:

— Добре, момче генийче. Ловецът каза, че имаш ум. Какъв е планът? Ще продължаваме, докато свърши горивото ли? Или докато свърши брегът?

Алби отговори:

— Ще продължим, докато не открием някаква цивилизация. Ако горивото свърши преди това, ще продължим пеша…

Млъкна, защото го чу.

Плътно ритмично боботене някъде зад тях…

Стряскащо изневиделица откъм сушата се появи друг щурмови хеликоптер алигатор, със запален прожектор.

Светлото петно бързо откри бягащия тайфун и изстреля с 30-милиметровото оръдие откос, който надупчи пясъка пред камиона.

— Чакали са ни да излезем от прикритието на корабите! — извика Майка силно, за да я чуят. — Това чудо има доста сериозни оръжия. Прецакани сме!

Скай Монстър наби спирачки и машината поднесе странично.

Големият военен камион спря на равния пясък с кабина към увисналия хеликоптер, окъпан в светлината на прожектора му. Нямаше къде да избягат, нямаше къде да се скрият.

— По дяволите! — изпъшка Майка и наведе примирено глава.

Бягството беше приключило.

Ако вървиш през ада, не спирай.

Заобиколени от въоръжени минотаври, Джак и останалите бойци бяха натикани в асансьора. Трябваше да ги свалят до мястото на следващото изпитание преди аристократичните зрители.

Докато асансьорът се спускаше, Джак се оказа до Плашилото, майор Грегъри Бригам и Зайтан.

— Започва последната фаза — каза Зайтан на Джак. — Вече няма да има лабиринти. Няма да има гонки. Няма да има къде да се скриеш.

Бригам вероятно бе забелязал обърканото изражение на Джак, понеже добави:

— Това означава, че следва само открит бой.

— И всички ние се надяваме да застанем срещу теб, капитан Уест — добави Зайтан злобно.

Джак погледна Бригам. Британецът кимна.

— Защо? — попита Джак.

— Само един може да спечели игрите — отговори Бригам. — Дори и да не ги спечеля аз обаче, ще умра щастлив, ако знам, че историята ще ме запомни като победителя на Петия велик воин. Ще се бия още по-усърдно, ако знам, че така ще се изправя в двубой с теб.

— Така е — кимна Зайтан.

Джак погледна Плашилото. Морският пехотинец мълчеше.

Малко след това в същия асансьор се качиха Лили с Йоланте и още няколко от другите аристократи.

Докато те бъбреха и клюкарстваха край нея, Лили стоеше неподвижно и мислеше.

Опитваше да осъзнае всичко случило се. Дион бе получил каквото искаше — ръката ѝ. Лили потрепери при мисълта, отвратена от перспективата да прекара остатъка от живота си на това място като съпруга на чудовище.

И тогава, в асансьора, чу принцът грубиян Джордж да казва на един от младите си приятели: „Вахерон току-що спомена, че хеликоптерът е открил избягалите заложници. Глупаци. Да си помислят, че ще могат да избягат…“.

Лили затвори очи и прехапа отчаяно устна.

Както и да го гледаше, не виждаше изход. Джак се бе справил чудесно, но тя виждаше, че е на ръба на изтощението. Дори и да оцелееше след последните изпитания, едва ли щеше да има сили да я спаси от съдбата ѝ. Не би се изненадала дори ако Джак спечели Игрите, да го застигне някаква „случайна“ смърт по заповед на Дион. Положението едва ли можеше да стане по-лошо.

Нечия длан докосна деликатно рамото ѝ. Йоланте.

— Лили, знам какво мислиш за мен. Знам обаче и как се чувстваш в момента. Искам да се омъжа за Вахерон, колкото ти искаш да се омъжиш за Дион. Да се свържа със злодей заради стратегическите цели на брат ми… това е ужасно. Орландо заяви, че това било съдбата ми като жена от царско потекло. — Йоланте стисна ръката на Лили — нежно, но и твърдо. — Бъди силна, Лили. Не се предавай още.

Лили я погледна непокорно.

— Не съм се предала. Никога не се предавам. Научих го от баща ми.

Асансьорът спря на една трета от височината на планината на Хадес.

Близо до върха на планината-дворец имаше няколко крепости, залепени за стената на конусовидния връх, и асансьорът бе спрял пред една от тях.