Матю Райли - Четирите легендарни царства

Когато слязоха, Йоланте каза:

— Тези крепости са известни като Високите замъци на Хадес.

Бяха различни по форма и големина — някои имаха множество наблюдателни островърхи кули, други имаха балкони с бойници, трети имаха куполи. На покрива на единия от замъците дори имаше множество антени.

Всички бяха свързани със стръмни стълби и тесни пътеки, вкопани в склона на планината.

Най-ниският от замъците опасваше средната част на планината и в него бяха трапезарията и покоите на аристократичните гости.

Спуснаха се по стъпала около най-високия замък и Йоланте отбеляза:

— Това е личният дворец на Хадес, частната му резиденция. Както може да се очаква, обзаведен е най-разточително, както подобава на владетеля на Долния свят.

Това несъмнено беше най-великолепният и сложно конструиран от всички високи замъци. Отвън имаше множество балкони и кули. Лили можеше само да се досеща за великолепието вътре.

Спуснаха се още малко, на трийсетина метра под резиденцията на Хадес, и там Лили видя най-стария от замъците — поне така изглеждаше.

В източната страна на планината беше вкопана много стара и много красива постройка с купол, изработена от зидария с черен камък. Напомняше на Лили за развалините от времето на маите в Чичен Ица.

— Това е обсерваторията — каза Йоланте. — Много старо астрономическо съоръжение, което проследява галактиката Хидра.

От купола навън, над пропаст от около триста метра, на конзоли стърчаха три обли площадки.

Намираха се на трите страни на Обсерваторията — на юг, изток и север — разположени стъпаловидно около древния купол.

Всяка площадка беше различна. Най-ниската имаше дупка в средата, така че приличаше на поничка. На средната имаше някаква статуя. На третата, най-високата, имаше водопад и отново статуи. Никоя от площадките нямаше парапет. И на трите обаче имаше по един висок до кръста постамент, на който беше оставена по една златна сфера.

— Какво е това? — попита Лили.

— Както Обсерваторията, всички те си имат имена — отвърна Йоланте. — Това са етапите на битката и на тях ще се проведат последните четири изпитания.

Водена от Хадес и Вахерон, достолепната публика зае местата си на горната тераса на Обсерваторията, на балкон над трите площадки-сцени. Хадес седна на голям трон, изсечен от древен черен камък.

В момента беше нощ, така че Долният свят, под голямото покривало от камуфлажна мрежа, беше тъмен. Прожектори, монтирани на покрива на Обсерваторията, осветяваха площадките, на които щеше да се развива действието.

Вахерон излезе на първата площадка и застана до постамент, на който имаше една златна сфера, в механизъм, който приличаше на скоба.

— Господа и дами, предстои да навлезем в най-очакваната част на Игрите. Предстои нашите герои или да гравират имената си в аналите на историята, или да умрат.

— От този момент всичко ще се развива бързо — продължи той. — Шестото, Седмото и Осмото изпитание са варианти на едно и също — смъртния бой. Боец срещу боец. Лице в лице. Няма оръжия, няма помощ. До сетен дъх. Шестото изпитание ще се състои на първата бойна сцена и след него броят на нашите бойци ще намалее до четирима. Седмото изпитание ще сведе броя им до двама. И след всяко от тези изпитания златната сфера от всяка битка ще бъде поставена на трона на цар Хадес.

Хадес посочи четирите сферични вдлъбнатини в подлакътниците на масивния черен трон.

Вахерон продължи:

— В края на Осмото изпитание обаче ще остане само един боец. След като осмата сфера бъде предадена на цар Хадес, този боец сам ще се изправи пред Деветото, последно изпитание и съдбата на света ще е в негови ръце. Толкова ценени са тези първи три изпитания, че победилият шампион ще спечели на своя цар и специална награда — славния Златен колан на амазонките.

Вахерон вдигна нагоре блещукащ колан.

Беше от дебела черна кожа, обсипана със златни пластини и скъпоценни камъни — смарагди, диаманти, рубини.

Лили си спомни какво беше извикал Джак по време на Петото изпитание — че изпитанията са приказните подвизи на Херакъл.

— Подвизите! — изпъшка тя. — Поясът на Хиполита, царицата на амазонките.

— Точно така — каза Йоланте. — При Деветото изпитание Херакъл трябва да вземе пояса на царицата на амазонките. За да го направи, трябва да победи много мъже сам, в една битка. От този пояс води началото си традицията подобни колани да се дават като награда в спортовете от рода на бокса.