Матю Райли - Четирите легендарни царства

Храмовете на върха (след първата церемония)

Хадес засия от гордост, когато голямата древна антена застана на място.

Вахерон пристъпи напред.

— Първата церемония е завършена! Свещеният обелиск е издигнат. Вече можем да започнем Втората фаза на игрите. След това ще поставим останалите четири златни сфери на горния олтар и след като сме доказали, че сме достоен вид, победилият цар ще бъде посветен в Тайнствата на древните!

Аристократичните гости заръкопляскаха.

Вахерон вдигна ръка, за да призове към тишина.

— Господа и дами. По традиция в този момент от Игрите нашият домакин, великият господар Хадес, след консултации с останалите царе ще възнагради някои поданици. Може да дари повишение в ранг, или земя, или титла. Това е изцяло негово право. Господарю? Имате ли какво да обявите в това благоприятно време?

Хадес пристъпи напред.

— Имам.

Джак се озърна и забеляза, че събралите се гости наостриха уши и пристъпиха напред, за да чуват по-добре. Някои се потяха видимо и преглъщаха в напрегнато очакване.

Това, даде си сметка Джак, беше нещото, което аристократите по света ценят повече от всичко — издигането. Придвижване напред на опашката пред хранилката.

Хадес каза:

— След консултации с моя колега, владетеля на Морето, беше решено неговият отдавнашен ковчежник господин Джон Уорън от Сан Франциско да бъде издигнат в ранг херцог. От днес нататък той ще бъде титулуван Херцог на Западния бряг.

Последва учтиво ръкопляскане, при което широко усмихнат господин на петдесет и няколко — явно господин Уорън — стисна с благодарност ръката на господаря си, царя на Морето.

— Също така владетелят на Небето повишава своя добър приятел господин Джефри Ян от Шанхай в ранг Господар на Голямата планина.

Тези думи бяха посрещнати с ахкане и охкане.

Хадес продължи:

— След консултации с Негово Величество великия цар на Земята решихме, че любовта може да сближи царствата ни. Затова моят церемониалмайстор на Игрите мосю Вахерон ще получи ръката на сестрата на владетеля на Земята, красивата принцеса Йоланте, в законен брак.

Джак видя три реакции на това съобщение.

Тълпата нададе весели възгласи.

Вахерон определено засия от радост.

Реакцията на Йоланте. Появи се на лицето ѝ за част от секундата, но Джак я видя: по лицето ѝ пробяга абсолютно отвращение, което бързо се превърна в принудена усмивка.

— Господарю — Вахерон се поклони ниско, — това е чест за мен. Не мога да изразя благодарността си.

Хадес кимна, но пак вдигна ръка. Не беше приключил.

— Също така на тези игри сме удостоени с присъствието на още една красива млада дама. Много важна млада дама, чието потекло е по-чисто от всичко друго.

Джак почувства как сърцето му прескача.

Хадес посочи застаналата до Йоланте Лили.

— Разбира се, имам предвид древния оракул на Сива, която днес е известна като Лили. Както мнозина от вас вероятно знаят, моят син и престолонаследник Дионисий все още не е избрал съпруга. Всеки цар обаче се нуждае от царица — както аз самият знам по-добре от всички след смъртта на моята любима съпруга преди пет години. Снощи Дион ме попита: „Нима има по-добро място за Оракула на Сива от трона на царица на Долния свят?“. И аз реших след края на Игрите Дионисий да вземе младата Лили за своя жена.

Знатните гости започнаха да аплодират. Джак се обърна, за да погледне Лили.

Погледите им се срещнаха. Очите ѝ бяха разширени, тревожни. Йоланте, все още до Лили, я улови за ръка.

Хадес се усмихна на зрителите.

— Но тези радости трябва да почакат. Сега ни очаква втората част от Големите игри. Да се спуснем в обсерваторията, за да проследим Шестото изпитание!

Докато се случваше всичко това, на брега западно от царството на Хадес военният камион тайфун, шофиран от Скай Монстър, с Майка, Астро, Томахавката, Алби и кучетата, бързаше отчаяно на север.

Вече беше тъмно.

Слънцето се бе скрило зад хоризонта и брегът беше потопен в мастилена тъмнина. Наблизо нямаше град или дори село, така че на хоризонта не се виждаше дори и бледо сияние от електрически светлини. Единствената светлина идваше от бавно изгряващата луна.

Скай Монстър се взираше напред, присвил очи към тъмната нощ. Не смееше да пусне фаровете на тайфуна, да не би някой от минотаврите на Хадес да реши да ги преследва.