Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Ето това продадох на Десакс — обясни Съни. — Глинена плочка, открита в Мосул преди година. 14-и век преди Христа. Това е деветата плочка от епоса на Гилгамеш.

— Деветата плочка? — попита Мей и погледна Мечо Пух. — Епосът на Гилгамеш е една от най-старите и велики поеми в историята. Гилгамеш е герой, който напомня за Херакъл — велик цар и воин, който извършва трудни подвизи. Епосът на Гилгамеш се състои от дванайсет плочки. Деветата описва пътешествието му до Долния свят, който е на края на Земята.

Погледът ѝ се плъзна по клиновидното писмо.

— И я е купил Антони Десакс? — попита Мечо Пух.

— Не. Синът му, Дион. Каза, че била подарък за баща му, по специален повод. Харесвам Антони Десакс. През годините е купувал стойностни неща от мен. Дискретно, разбира се. Дион не ми харесва особено. Той е наперен арогантен глезльо.

Мей вдигна очи от плочката.

— Да, деветата плочка е, наистина. Макар че тук има допълнителни редове, които не съм виждала досега. Като че ли са упътване. — Преведе: — „Гилгамеш започна пътешествието си от северния град Хидра и продължи към южния му близнак до три четиринайсети от пътя, когато стигна до тунел, охраняван от двама космати човеци, през който се влизаше в царството на господаря на Долния свят…“

Мей млъкна.

— Три четвърти от пътя…

Погледна Съни и премигна. Опитваше да скрие вълнението си.

— Тази плоча е намерена в Мосул, казваш? Ислямска държава?

— Те са най-добрите крадци на изкуство след нацистите — отвърна Съни с усмивка.

След това махна безвкусните си тъмни очила и впери в нея кървясалите си очи. Беше доловил вълнението ѝ.

— Госпожо Уест, нищо на този свят не ме разстройва повече от това да продам вещ за по-малко от пазарната ѝ цена. Дион Десакс ми плати 600 000 долара за тази плоча, а сега имам чувството, че е трябвало да поискам повече. Много повече.

— Не, не… — Мей млъкна за момент. — Не е нещо, което да я направи по-ценна за теб…

— Но я прави много ценна за теб — каза Съни. — Хората си мислят, че търгувам с антики, оръжия и наркотици, но не е така. Аз търгувам със стойност. Търгувам с всичко, което хората искат.

— Трябва да тръгваме… — каза Мей.

— Само след като ми кажеш за какво е всичко това — спря я Съни. — Или ще е по-добре да се обадя на Антони Десакс и да му кажа, че Мейбъл Уест току-що се е появила и е станала пепелява на цвят, когато е прочела плочката, която продадох на сина му? Момчета!

Тримата здравеняци, които гледаха крикет, скочиха и извадиха пистолети.

Влязоха в кабинета…

… точно когато Мечо Пух откъсна медната халка, която придържаше дългата му брада, и я хвърли в краката им.

Малкото количество пластичен експлозив, което държеше вътре, изтрещя като зашеметяваща граната и подкоси краката на Съни и синовете му.

Мечо Пух дръпна Мей за ръка и двамата хукнаха през вратата.

Изскочиха навън, качиха се на вана и подкараха миг преди хората на Съни да излязат на улицата с извадени пистолети.

Появи се и самият Съни.

— Убийте арабина! Доведете ми жената!

Здравеняците скочиха на моторите, оставени отпред, и подкараха след вана.

Мечо Пух сви рязко по главната улица, преследван от три мотоциклета. Благодарение на крикета нямаше сериозен трафик, така че можеха да се движат доста бързо между малкото превозни средства.

Той погледна в страничното огледало и видя един от мотористите да насочва автомат АК-47. Оръжието изтрещя и страничното огледало на вана се пръсна на парчета.

— Тези са убийци! — извика Мей.

Първият мотоциклетист ускори през трафика и се изравни с раздрънкания стар ван, после насочи оръжието си миг преди да падне от мотора, повален от изстрел, който никой не чу. Все едно го дръпна невидимо въже. В един миг беше там, в следващия го нямаше. Моторът му, останал без ездач, продължи още двайсетина метра и се хлъзна странично по улицата.

— Следващия път го остави наистина до последната секунда! — извика недоволно Мечо Пух.

— Съжалявам, на линията на мерника ми имаше камион — разнесе се гласът на Стреч в ухото му.

Стреч бе кацнал на един покрив до огромна реклама на „Пепси“ — идеална позиция, от която имаше видимост по цялото протежение на съвършено правата улица. През оптичния мерник на карабината си виждаше приближаващия ван на Мей и Мечо Пух, преследван от убийците между по-бавно движещите се превозни средства.

В този момент другите двама преследвачи застанаха от двете страни на вана и започнаха да стрелят.