Матю Райли - Четирите легендарни царства

Четирите управлявани от минотаври бъгита ги преследваха още известно време, после, изглежда, получиха нареждане да прекратят преследването, защото изведнъж всички завиха обратно и подкараха към гаражните врати, през които царството на Хадес се снабдяваше с провизии.

Майка, застанала на задната врата, ги проследи с поглед.

— Какво мислиш? — попита Астро, който застана до нея.

— Не мисля, че просто ще ни оставят да се махнем, но ако искат да ни дадат преднина, трябва да се възползваме максимално — каза тя.

Тайфунът продължи на север, огрян от лъчите на залязващото слънце.

Самият Джак, който не разполагаше с превозно средство, остана на палубата на изоставения кораб, загледан в залеза.

Чакаше да дойдат.

Не чака дълго.

След двайсетина минути минотаврите на останалите четири бъгита се върнаха, водени от Хидра — бронята му беше издраскана и смачкана от падането със спартана — и заобиколиха Джак на палубата.

Той не оказа съпротива, когато му сложиха белезниците и го натикаха в едно от бъгитата.

След това подкараха към товарната рампа, назад към Долния свят, където без съмнение го очакваше наказание.

Четирите бъгита спряха в подножието на планината-дворец на Хадес. Преди всичко изглеждаше внушително и елегантно, а сега, заради разрушението, предизвикано от Джак Уест младши, планината беше ужасно осакатена, грозна.

Релсите, на които беше влакът със заложниците, стърчаха изкривени от взрива на гранатата. Надолу се бяха посипали отломки и пръст като грозен сипей.

Древното и красиво сега беше опорочено и деформирано.

Аристократичните гости стояха смълчани, изпълнени с ужас, и наблюдаваха как Хидра свали Джак от машината до голямата стълба.

Разбира се, стълбата сега изглеждаше различно.

Някъде по средата на височината ѝ беше изкъртена от удара на влака със заложниците.

Хадес, Вахерон и Лили стояха в горния ѝ край, над прекъснатите релси, на които доскоро беше влакът със заложниците.

Хадес изгледа гневно Джак.

Вахерон също го гледаше изпълнен с гняв. Вените на слепоочията му пулсираха.

Останалите бойци стояха леко встрани и следяха случващото се изпод вежди. Хидра поведе Джак нагоре по стълбите към Хадес, Вахерон и Лили.

Хадес кимна на церемониалмайстора и Вахерон заговори:

— Господа и дами, позволете ми да изкажа своите най-искрени извинения. Никога тези игри не са виждали подобен възмутителен акт, подобна мерзост. Бойците не бягат от Игрите. Бойците не правят опити да освободят заложниците. Този боец най-безобразно опита да направи и двете и опозори и себе си, и нашия цар, нашия домакин.

Вахерон извади нещо иззад гърба си и сърцето на Джак се сви.

Беше друго дистанционно. Устройство, което можеше да детонира експлозива в тила му.

— Мислеше, че нямам резервно? — Вахерон размаха дистанционното пред него. — Имаш късмет, че ми го донесоха след като беше задържан. Сега обаче всички ще се насладят на смъртта ти.

Вахерон вдигна устройството.

— За това безобразие може да има само едно наказание. Смърт. Незабавна смърт.

Насочи дистанционното, а Джак затвори очи в очакване на края…

— Чакайте! — разнесе се глас. — Още не!

От групата бойци напред пристъпи един и вдигна поглед към Хадес и Вахерон.

Джак отвори очи и погледна боеца изненадано. Беше Плашилото.

Плашилото вдигна нагоре златната сфера и каза:

— Аз спечелих Петото изпитание и още не съм получил наградата си. Настоявам да я получа сега. Искам да пощадите живота на капитан Уест.

Вахерон онемя.

Зрителите гледаха смаяни. Лицето на Лили засия.

Хадес обаче не издаваше никакви емоции. Не личеше какво мисли. Изгледа Плашилото продължително, с укор.

Плашилото отвърна на погледа му, без да трепне.

— Наградата ми може да бъде всичко, което е по силите ти, нали? И можеш да спасиш живота му с най-проста команда.

Всички погледи се насочиха към господаря на Долния свят.

Хадес продължаваше да гледа Плашилото.

Джак беше като поразен от гръм. Дори и той не бе очаквал това. Плашилото обаче не беше глупав — беше хванал Хадес натясно, като бе поставил на изпитание властта му и авторитета му в собственото му царство.

Най-накрая Хадес проговори.

— Боецо — каза той, — никога в историята на Игрите не се е случвало боец да поиска пощада за друг боец. Сигурен ли си, че това е твоето желание? Този мъж може да те убие при следващо изпитание.

— Да, това е моето желание — отговори Плашилото.