Матю Райли - Четирите легендарни царства

Никой не виждаше нищо.

Лили следеше случващото се от ъгъла на ложата. Докато вниманието на всички беше привлечено от разрухата долу, тя незабелязано извади батериите от дистанционното на Вахерон и пусна устройството през парапета.

Аристократите мърмореха приглушено, едни стъписани, други развълнувани. Мнозина поглеждаха боязливо към Хадес.

На свой ред Хадес просто гледаше невъзмутимо надолу към облака прахоляк.

— Мосю Вахерон, предполагам, можеш да дадеш отговор на това? — каза той.

Вахерон говореше забързано по радиостанция. Кимна на царя.

— Да, господарю. Разбира се. Извинявам се. Много жалко. Не мога да си представя какво е решил да направи.

Хадес не откъсваше очи от облака прах.

— Знам какво прави. Опитва да спаси приятелите си.

Джак качи Алби и двете кучета в каросерията на тайфуна, а Майка и Астро се върнаха с четвъртия морски пехотинец, Томахавката.

Джак се качи в кабината.

— Скай Монстър, газ! Да се махаме оттук!

Скай Монстър настъпи педала и тайфунът полетя. Насочи се назад , към града на минотаврите, далеч от планината-дворец.

Объркан от облака прах и гласа на Вахерон, който крещеше в слушалките на шлема му, Хидра също потегли със спартана си, но Джак вече имаше сто метра преднина.

Пред погледите на стъписаните неандерталци по покривите тайфунът на Джак се върна по издигнатия път над града на минотаврите — и продължи в неочаквана посока. Стигна до разклона, зави наляво и се насочи на запад.

Влезе в тунела в края на естакадата и продължи напред в тъмнина, само на светлината на фаровете.

Този тунел не приличаше на украсените церемониални пътища за Петото изпитание.

Беше прост, практичен, само бетон и грубо изсечени скали.

Тунел за снабдяване.

На няколкостотин метра зад фучащия камион на Джак се виждаха фаровете на осем машини — най-отпред беше спартанът на Хидра, следван от седем нови бъгита, управлявани от въоръжени минотаври, които бяха повикани по спешност заради случилото се.

Глутница преследвачи.

След като измина около половин километър в тунела, тайфунът на Джак излезе на широко осветено място.

Видяха десет контейнеровоза, паркирани с каросериите към четири огромни индустриални гаражни врати.

През пролуките на вратите се процеждаше слънце. Ниско, залязващо слънце.

Западно слънце.

— Западната рампа — изсумтя Джак. — Стигнахме.

При неочакваната поява на тайфуна минотаврите около камионите вдигнаха глави.

Бяха въоръжени с автомати АК-47 и бяха предупредени по радиото за приближаването на бегълците. Охраняваха гаражните врати. Обаче изглеждаха някак странно — стискаха оръжията, сякаш това беше нещо непривично за тях.

„Това не са сражаващи се минотаври — даде си сметка Джак. — Това са работници. Група за товарене и разтоварване.“

Подаде се над вратата на тайфуна и вдигна гранатомета на рамото си.

— Не намалявай! — извика на Скай Монстър.

Минотаврите откриха огън…

… и Джак изстреля гранатата.

Димната следа мина между минотаврите, гранатата удари най-лявата гаражна врата и тя се взриви.

Когато димът се разсея, във вратата имаше голяма дупка, през която нахлуваше оранжева слънчева светлина.

Скай Монстър насочи тайфуна към пробитата врата, минотаврите се разбягаха, той мина покрай тях и миг след това през дупката — и излязоха вън, на дневна светлина.

Пред очите на Джак се откри поразителна гледка.

Бяха на широк равен пясъчен бряг, който се спускаше плавно към водата на мъртвешки спокойното Арабско море.

Залязващото слънце беше ниско над хоризонта и се отразяваше във вълничките на повърхността. Джак прецени, че остава може би около половин час дневна светлина.

Откъм сушата имаше стръмен скат от пясъчник, висок може би сто метра, който не позволяваше на това място да се слезе от пустинята до морето. Бяха излезли през бетонна структура, вградена в стръмния пясъчник.

Цареше мъртвешка тишина. Никакви птици. Никакво жужене на насекоми. Никаква шумотевица от човешка дейност.

Царството на Хадес, намиращо се някъде на западния бряг на Индия, явно беше много далече от света.

Джак бързо огледа широката пясъчна ивица.

Би била фантастична, ако по протежението ѝ не бяха захвърлени да ръждясват множество гигантски товарни кораби и контейнеровози.

На вид бяха ужасни и призрачни. Ръждясали и оголени от всичко ценно, приличаха на изпосталели скелети на някога величествени презокеански чудовища.