Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Е! — извика. — Накъде води онзи тунел?

— В град на минотаври — отговори Е-147. — Град на минотаври последна част на състезание.

— Скай Монстър! — извика Джак. — Ако този британски задник спечели изпитанието, всички ще умрем. Трябва да го забавим. Спри.

Скай Монстър спря бъгито в началото на обратния завой.

Джак насочи снайперската карабина и опря цевта на рамката на колата.

През оптичния мерник видя отдалечаващото се бъги на Бригам.

След секунди щеше да стигне до арката и да изчезне.

Джак затвори едното си око, прицели се и натисна спусъка.

Бам!

От скалата зад машината на Бригам изскочиха искри. Не улучи.

Джак зареди нов патрон. Отново се прицели. И точно когато Бригам влизаше в арката, стреля.

Бъгито на британеца навлезе в арката… и в този момент куршумът спука задната му гума… леката машина поднесе бясно, задницата ѝ се блъсна в колоната на арката, бъгито се завъртя и спря напряко на пътя.

Джак тупна Скай Монстър по гърба.

— Това ще го задържи поне за малко! Давай! Давай! Давай!

Скай Монстър подкара бъгито. Пътят и тук беше тесен и пропастта отляво беше съвсем близо.

Пред тях бяха колата на Рензин Депон и един тайфун. Плашилото, Едуардс и Хидра, заедно с другите два тайфуна, бяха по-напред и всеки момент щяха да стигнат до арката.

— Стой зад камиона! — извика Джак.

Скай Монстър приближи бъгито до задната броня на тайфуна.

Трите минотавъра в каросерията бяха ангажирани с преследването напред и не видяха как Джак пропълзя на предния капак на бъгито и как скочи и се улови за каросерията на камиона им.

Пропълзя по левия борд, увиснал високо над пропастта край пътя.

Прехвърли се горе, изненада два от минотаврите и ги избута в пропастта.

Третият, стъписан, държеше гранатомет. Преди да успее да реагира, Джак грабна оръжието за цевта и с него избута от каросерията и този минотавър. След това се промъкна напред, зад шофьорската кабина, и стреля с гранатомета през предното стъкло .

Гранатата разби предното стъкло, прелетя ниско над бъгито на Рензин, удари тайфуна пред него и взриви задницата му на парчета.

Камионът сви наляво и полетя в пропастта и към небитието.

Джак се спусна отстрани в кабината на камиона, при силно изплашения минотавър. С един ритник го изхвърли през вратата — и изведнъж се оказа зад волана на щурмови камион.

Спря, за да могат Скай Монстър и Е да се качат.

— Това си е друго нещо — каза Скай Монстър, седна зад волана и подкара.

Големият камион се понесе по пътя.

Някъде напред Плашилото преживяваше своя собствена драма.

Изстрелът на Джак по машината на Бригам не само го забави.

С него бе започнала верижна реакция, която засегна почти всички участници в колоната.

Когато задната гума на Бригам се спука, колата му поднесе през арката и се завъртя със задницата напред.

Бъгито непосредствено след него — на боеца от Делта, Едуардс — зави, за да избегне неочакваното препятствие, обаче закачи колелата на спрялото бъги, преобърна се и спря на покрив.

Последва колата на Плашилото.

Той също мина през арката, като едва избегна бъгитата на Бригам и Едуардс, след което продължи по тунела.

Погледна назад и видя, че Бригам излиза от колата си със златната сфера в едната ръка, като остави двамата си партньори вътре — миг преди мощният спартан на Хидра да връхлети спрелите бъгита и да ги смачка заедно с хората вътре!

След още секунда един тайфун удари останките от бъгито на Бригам, поднесе, профуча покрай стъписания Грегъри Бригам и се блъсна в стената на тунела.

Докато машините се блъскаха в прохода, Плашилото се огледа.

Във висока пещера напред се простираше град от съборетини. Приличаше на гигантско гето, плетеница неугледни бараки и навеси с различни размери и форми, направени от ръждив метал и нагъната ламарина.

„Градът на минотаврите“, даде си сметка Плашилото.

Напомняше му за предградията на Йоханесбург или бежанските лагери в Кения. Град за тези, които високопоставените смятат за недостойни, мизерна клоака за злощастните труженици от Ада.

Хиляди минотаври седяха по покриви и балкони — на всяко по-високо място — и очакваха с нетърпение състезателите да излязат от Големия кръг.

Не носеха шлемове, забеляза Плашилото, така че неандерталските им лица се виждаха ясно. Беше забравил, че това всъщност са хора — един вид — с човешки лица, с приятели, дори с моменти на радост. Това състезание, както изглежда, определено беше забележителен момент от иначе трудния им живот.