Матю Райли - Четирите легендарни царства

Зрителите обаче останаха с вперени в ямата погледи в очакване да видят кой ще се появи от водата — Страх или Джак.

Мина цяла минута.

Водната повърхност се успокои. Никой от двамата не се появяваше.

Лили започна да се отчайва.

— Хайде, татко…

Мина още минута.

Водната повърхност вече беше съвършено спокойна.

Лили губеше надежда. Никой не можеше да сдържи дъха си толкова дълго, дори Джак.

— Вижте! — извика принц Джордж. — Някой излиза!

Лили отново се изпълни с надежда, докато се взираше в повърхността, за да види кой е. В далечния край видя да се появява мъж и да се покатерва на ръба на ямата.

Не беше нужно да гледа лицето му.

Лъвската маска казваше достатъчно… както и очуканият пожарникарски шлем в дясната му ръка.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

Принц Джордж размаха юмрук.

— Мамка му! Да! Петият воин беше дотук!

Знатните зрители започнаха да викат и аплодират, защото на пустата писта далече под тях видяха познатата фигура на Страх — с лъвския му шлем, бялата броня, бойните ботуши — да се обръща към тях.

И тогава той свали шлема си. И всички млъкнаха стъписани.

Само Лили се усмихна през сълзи. Не беше Страх.

Беше Джак.

Битката в кабината на спартана между Джак и Страх беше колкото жестока, толкова и отчаяна.

Докато се бореха за арбалета, Страх натисна един бутон отстрани на шлема си.

Джак знаеше какво е това.

Помнеше Второто изпитание с водата, когато забеляза, че шлемът на Страх има дихателно устройство — тогава Страх бе задържал минотавъра под водата, докато го удави.

Сега Страх включи този дихател.

Когато го направи обаче, за момент откри слабото си място, класическа слабост: гола ивица кожа между шлема и гърлото . Джак си припомни как, според легендата, Херакъл убил Немейския лъв. След като стрелите му отскачали от непробиваемата кожа, Херакъл го прострелял в единственото уязвимо място — устата.

Това беше слабото място на Страх.

Джак реши, че Немейският лъв от легендата всъщност е бил воин като Страх, облечен с подобна броня.

Въодушевен от прозрението си, той изви ръката с арбалета, насочи я леко нагоре. После пусна стрелата в пролуката между шлема и гърлото на Страх, през откритата кожа там и нагоре към устата.

Стрелата се заби дълбоко в мозъка и воинът моментално се отпусна, мъртъв.

След това, докато потъваха, Джак грабна шлема на мъртвеца, сложи си го и захапа дихателя точно когато водата ги погълна изцяло.

Сега можеше да почака — да почака, докато враговете горе решат, че е умрял, и напуснат циркуса. През това време свали ризницата и ботушите на Страх и си ги сложи.

Това също беше научил от класическото си образование.

След като убива Немейския лъв, Херакъл разкъсва с ноктите си кожата и главата му. След това използва непробиваемата кожа като своя собствена броня при другите си подвизи.

Джак започваше да вижда символиката в Игрите. Не само трябваше да постигне каквото е постигнал Херакъл, но трябваше и да го направи по същите начини като него.

След като минаха няколко минути, реши, че е безопасно да се появи на повърхността, и изплува.

Застана на опустялата писта, с бойното снаряжение и ботушите на Страх върху джинсите и тениската си, с лъвския шлем на главата си.

На едната му ръка беше арбалетът на Страх, а в другата държеше гранатомет с две гранати.

Захвърли лъвския шлем на земята и си сложи своя, пожарникарския.

Изгледа гневно царската ложа и извика:

— Хадес! Знам! За подвизите! Знам и какво да направя!

Знатните гости зашушукаха изненадано. Бойците не се осмеляваха да говорят по този начин на владетеля на Долната земя. Всички помнеха какво се бе случило с тайванския боец в началото на Игрите.

Вахерон, който вече се бе върнал в ложата, се обърна към Хадес и вдигна дистанционното в готовност.

— Да накажа ли това нахалство, господарю?

Хадес поклати глава.

— За бога, не! Това не е нахалство. Това е кураж.

И извика на Джак в отговор:

— Радвам се да чуя, че знаеш какво трябва да направиш, боецо! Удостои ни с честта да го направиш!

Долу на пистата Джак се огледа за кола или камион, които да използва.

Всички се бяха изнесли — освен един камион.

Удареният тайфун, който се бе завъртял по-рано и минотаврите от каросерията му се бяха разбягали.

Смачкан и покрит с прах, камионът беше на пистата на петдесетина метра от Джак.

Той се затича към машината, скочи зад волана и натисна бутона на стартера.