Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Да се махаме оттук, Монстър! — извика Джак.

Скай Монстър натисна педала до ламарината, заобиколи ямата отпред, после сви рязко, за да избегне следващата, като принуди спартана да поднесе.

Лили наблюдаваше всичко от ложата.

Виждаше се, че ямите с вода са разположени по начин, който да не позволява продължително движение по права линия. Поради това шестте малки бъгита на бойците непрекъснато трябваше да криволичат, гонени от шестте пълни с минотаври тайфуна и двата спартана на Страх и Хидра.

Видя с нарастващ гняв как единият от спартаните тормози малкото бъги на Джак.

Машината на Джак и Скай Монстър поднесе с голяма скорост в първия завой на циркуса, като вдигна облак прахоляк.

Прахолякът ги обгърна. Моторите ревяха. Стените на пистата загубиха очертанията си.

Намираха се по средата на трасето, сред групата бъгита, точно зад машината на Плашилото. Напред бяха морският тюлен Дешон Мънро, Джеф Едуардс от Делта и британецът Грегъри Бригам.

След малко обаче, когато наближиха края на втората права отсечка, Бригам рязко сви и засече машината на Едуардс, като я избута към пълната с вода яма в края на правата.

Колата на Едуардс полетя към ямата, но той беше умел шофьор и успя да спре преди да падне в нея…

… обаче се изпречи пред бъгито на Джак и Скай Монстър. Скай Монстър изви рязко волана и машината им се плъзна странично напред и се завъртя на 360 градуса. Маневрата беше фантастична, но им струваше безценно време и скорост, така че навлязоха в последната права отсечка с две вражески машини близо от двете им страни — спартанът на Страх вдясно и пълен с минотаври тайфун вляво.

Минотаврите започнаха да скачат от тайфуна и да се улавят за железата на бъгито.

Един, два, три…

Докато Скай Монстър шофираше, Джак и Е ги удряха и ритаха, за да ги избутат.

Бързо стана ясно, че ситуацията е безнадеждна — веднага щом успееха да избутат някой минотавър, на негово място идваха други двама.

Джак погледна Страх и белия му шлем — и му дойде идея.

Начин да се измъкнат от това. От всичко това…

— Скай Монстър! — извика с всички сили. — Каквото и да стане, не спирай! Давай напред!

— Какво ще правиш? — извика в отговор Скай Монстър.

— Ще използвам класическото си образование, за да се измъкнем!

И Джак скочи от бъгито на стъпенката на спартана, управляван от Страх, с едно светкавично движение сграбчи арбалета, фиксиран за ръката на Страх, стреля над кабината на бъгито… и улучи минотавъра, който управляваше тайфуна от другата страна, точно в окото под визьора!

След като минотавърът падна, тайфунът сви вляво, удари се в стената на пистата, поднесе, при което минотаврите изскочиха от каросерията, после се плъзна странично и спря напряко на пистата сред облак прахоляк.

Освободен от пресата на враговете, Скай Монстър отпраши напред с бъгито.

Джак остана прав на стъпенката на спартана, стиснал страничното огледало с една ръка. С другата се боричкаше със Страх.

Две неща впечатлиха Джак — първо, бронята на едрия воин с лъвски шлем беше адски здрава и второ, всички предимства бяха на негова страна. Нямаше как да спечели такава битка.

„Измисли нещо!“ — крещеше умът му.

Джак погледна напред и видя, че след лек завой надясно пистата влиза в тунел, прокопан в стената на кратера. Отпред зееше една последна яма, пълна почти догоре с вода.

Джак се обърна към Страх и каза:

— Искаш да танцуваш, задник? Добре тогава.

Пусна Страх, мушна ръка в кабината и завъртя рязко волана.

Голямата черна машина сви вляво и заедно с Джак полетя право към ямата.

Тълпата знатни гости затаи дъх, когато спартанът, с Джак, увиснал на стъпенката, падна в ямата.

— Направо брилянтно ! — възкликна принц Джордж.

Лили гледаше с ужас как бронираната машина потъва в черната като мастило вода заедно с Джак и Страх, които не преставаха да се борят.

Джак и Страх се бореха ожесточено в потъващия спартан.

Страх опитваше да насочи арбалета, закрепен на другата му ръка, а Джак — застанал неудобно на стъпенката, наполовина в кабината, наполовина отвън — се мъчеше да му попречи.

Водата започна да се излива в кабината през прозореца, но Джак не можеше да пусне ръката на Страх. Да го направи би означавало смърт.

В този момент, със страховита бързина и плискане, спартанът потъна вертикално във водата, изцяло.

На пистата над ямата останалите бъгита и камиони се изнизаха през тунела, който водеше към следващата част от състезанието.