Матю Райли - Четирите легендарни царства

Класическите историци често са се чудели как е възможно един дребен и страхлив цар като Евристей да заповядва на воин като Херакъл. Ето го отговора — Евристей е бил цар на Долния свят, а древната фигура, която познаваме като Херакъл, е участник в тези Игри.

Дванайсетте подвига на Херакъл отдавна се смятат за метафори. Защото са именно това. Те са ритуални изпитания, в които се използват животински мотиви като глигани, лъвове, бикове и птици.

Скай Монстър гледаше Джак втренчено.

— Всичко това е чудесно, Джак — каза той, — но как ще ни помогне?

— Хадес го каза сам — отговори Джак. — Само боец с класическо образование може да успее в тези игри. Мисля, че някои от останалите участници са го знаели, когато са дошли тук, но аз не го знаех. Все едно, Скай Монстър, току-що го научих.

В този момент, със силно дрънчене, в стената зад тях се отвориха няколко големи гаражни врати.

Джак се обърна и видя от тях да излизат осем много големи машини.

Шест от тези осем бяха гигантски черни камиони. Джак ги познаваше — бяха съвсем нови триосни щурмови камиони „Тайфун“.

Произведени в Русия от заводите „Камаз“, това бяха зверове, направени да издържат всевъзможни мини и оръжия, и общо взето почти всичко, което избухва. Бяха с по шест големи гуми, а в подобните на сандък каросерии се побираха по шестнайсет души.

Тези каросерии, забеляза Джак, бяха отворени от всички страни, така че се виждаше какво возят.

Това, което видя, не му хареса.

Във всеки камион бяха качени по дванайсет минотавъра с мечове.

— Започвам да разбирам какво ще е изпитанието — каза Скай Монстър. — Ние ще се състезаваме, а те ще ни гонят.

— Аха — съгласи се Джак и преглътна. — Хей, Е, някакъв шанс тези минотаври да ти предложат преференциално отношение?

Е-147 поклати глава.

— Тези минотаври от друг район на минотавърско царство, не като Е-147. Те от южен район. Тренирали дълго за това изпитание. За тях чест голяма да убие или елиминира боец. Няма за тях значение, че Е-147 тук с Джак.

Другите две машини бяха по-малки от тайфуните, но доста по-големи от бъгитата.

Бронетранспортьори „Спартан“: високопроходими машини със стоманена броня, любими на командосите.

Джак обърна внимание на още нещо — докато тайфуните бяха управлявани от минотаври, зад волана на спартаните седяха човеци — Страх и Хидра.

Погледна желязната рамка на бъгито. Макар че беше бързо и пъргаво, определено изглеждаше жалко пред големите машини зад тях.

В бъгито до тях бяха Плашилото, Майка и Астро. Те също гледаха тежките машини отзад.

— Защо ли си мисля, че шансовете са подредени против нас? — каза Плашилото.

— И още как — добави Майка. — Отдавна такава армия не е гонила задника ми.

Докато Джак оглеждаше единия спартан, на стъпенката на камиона скочи малката червена фигура на Мефистофел и прошепна нещо на шофьора, белия лъв Страх, след което посочи Джак.

— Мисля, че ни чака специално отношение — каза Джак на Скай Монстър. — Вече почвам да го мразя това дребно червено същество.

Някъде изсвири тръба и Мефистофел избяга от пистата, за да отиде при Вахерон на подиума над стартовата линия.

Разнесе се гласът на Вахерон:

— Бойци! Пригответе се за състезанието на живота си! Старт!

Вдигна високо ръце и шестте бъгита полетяха с рев напред.

Петото изпитание започна.

Последва хаос — пълна автомобилна бъркотия.

Шестте бъгита на бойците полетяха по първата права отсечка с феноменална скорост, като вдигаха облаци прахоляк на резките завои, с които избягваха препятствията по пистата.

Зад тях затрещя глутницата черни тайфуни. Двигателите ревяха, минотаврите скачаха от каросериите в малките бъгита и нападаха пасажерите им.

Минотаврите на двата спартана бяха въоръжени още по-добре — имаха гранатомети, с които стреляха по машините на бойците.

С две думи, пистата се превърна в движещо се бойно поле със скоростни коли, камиони, взривове и фучащи гранати.

Скай Монстър шофираше съсредоточено, а Джак се озърташе на всички страни и търсеше вражеските машини с очи…

— Монстър! Плътно вляво! Вляво! — извика, когато едно бъги сви към тях и опита да ги избута в пълната с вода яма отпред.

Оказа се машината на Грегъри Бригам, управлявана от самия него.

Бригам козирува на Джак и форсира двигателя.

След това малката им кола се разтресе жестоко, ударена отзад от един спартан, който продължи да ги следва на педя разстояние. Стрела от арбалет профуча край ухото на Джак — изстреля я Страх, след като подаде ръката си през прозореца.