Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Когато всичко това започна, беше като гръмнат, не знаеше нищо. Като елен пред фарове. Обаче се учиш бързо. Това значи, че си опасен. Не се обиждай, но когато спечеля следващото изпитание, ще поискам да взривят шибаната ти глава.

Бригам мина покрай Джак, като блъсна рамото му, за да го отстрани от пътя си.

— Не се обиждам — каза Джак след него.

Върна се при масата и седна до Лили.

— Татко? — каза Лили загрижено. — Добре ли си?

Джак се наведе към нея и прошепна:

— След това изпитание ще убият всички заложници. Можеш ли да направиш нещо за мен по време на изпитанието?

Лили го погледна и за първи път от два дни се осмели да се надява. Това беше Джак Уест, когото познаваше.

— Разбира се. Стига да мога.

— Добре. Време е да измъкнем нашите хора от това място.

Каза ѝ какво иска от нея и тя кимна и каза:

— Няма да е лесно, но ще опитам.

След малко охраната взе Джак и го отведе да се състезава в Петото изпитание.

След като бойците излязоха, трапезарията се изпразни почти веднага, защото знатните особи бързаха да заемат местата си в ложата, за да проследят развоя на Игрите.

Йоланте се канеше да отведе Лили натам, когато при тях дойдоха трима млади мъже.

Бяха Дион, приятелят му Джордж и братът на Дион, боецът от Долния свят Зайтан.

— Йоланте — каза Дион. — Нали не възразяваш преди да започне Петото изпитание да покажем на Лили по-забележителните места в двореца?

Йоланте изгледа недоволно тримата принцове. Лили виждаше, че не иска да го прави, но Дион, наследникът на Хадес, очевидно беше с по-висш ранг от нейния.

— Разбира се, че не, Дион — отговори Йоланте.

Излязоха от трапезарията и се качиха на вътрешен асансьор, който се спусна през планината.

— Лили, това е брат ми, Зайтан — каза Дион. Зайтан беше по-ниска, по-мускулеста версия на Дион — с квадратна челюст и красив.

Зайтан огледа Лили похотливо.

— Тя е точно каквато я описа, братле. Зряла.

— Наистина! — отвърна Дион.

Асансьорът спря и принцовете поведоха Лили през грубо изсечени проходи.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Баща ми и гостите му са толкова стари — отговори Дион. — Не само на възраст, но и като манталитет. Отиваме там, където са младите.

Излязоха на релсите зад влака със заложниците. Лили опита да види клетката с техните хора, но от този ъгъл нямаше как. Когато обаче погледна надолу, видя странна на вид писта, явно за предстоящото Пето изпитание.

Влязоха в друг проход и след малко излязоха в голяма зала.

Лили спря смаяна.

Намираха се в тъмница, огромна старинна тъмница.

В стените имаше вкопани сводести ниши, някои закрити с парцаливи завеси, други затворени с ръждясали решетки. Навсякъде се виждаха машини за изтезания — в нишите, по стените, някои висяха от тавана.

Имаше най-различни — трошачки за кости, клетки над горящ огън, запалени главни, саркофази с шипове. Мястото беше осветено от огнища, които му придаваха наистина пъклен вид.

Дион се засмя.

— Има си причина Долният свят да се слави с наказанията и проклятията си. Добре дошла в прословутата тъмница на Хадес.

Някои от принцесите от обяда също бяха дошли в тъмницата — преспокойно пиеха вино, седнали на уредите.

И тогава Лили видя минотаврите.

Три скимтящи същества бяха оковани за едната стена, с високо вдигнати над главите ръце. Горящи главни висяха от тавана на сантиметри от вкаменените им лица. Ако помръднеха дори малко, носовете им щяха да се опърлят.

Дион застана пред тях, без да им обръща никакво внимание.

— Лили, мислех си — каза ѝ — за бъдещето. За нашето бъдеще.

— Сигурно се шегуваш — отвърна Лили.

Дион се усмихна и небрежно бутна главнята в лицето на най-близкия до него минотавър.

Остави я да се люлее. Нещастникът започна да диша учестено.

Дион погледна Лили изпитателно.

— Не го знаеш, но си парче и половина. В моя свят няма по-голяма награда от красивата гадателка на Сива.

Лили беше ужасена, но не и изплашена.

— И няма по-голям страхливец от мъж, който изтезава безпомощно същество, оковано за стена. Ти си побъркан.

Дион грабна един ръждясал меч, провери тежестта му в ръката си…

… и с пълно безразличие го заби в корема на беззащитния минотавър. Уби го.

Лили стисна зъби — сега беше повече гневна, отколкото ужасена.

Дион измъкна меча от безжизненото тяло на минотавъра и се загледа замислено в кръвта по острието.

— Поисках ръката ти от баща си и мисля, че ще ми я даде.