Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Ще даде мен на теб? Твоят баща? Наистина си побъркан!

Дион се засмя, после каза:

— Обичайно е към средата на Игрите Хадес да раздава подаръци на благородниците — титли, земя, съпруги. Знам, че е обичайно младите мъже да искат ръката на момиче от бащата на момичето, но, да бъдем честни, няма да е уместно човек с моето положение да иска от твоя баща каквото и да било.

Лили поклати глава.

— Кое те кара да мислиш, че ще се омъжа за теб?

— О… според мен… ето… това би могло — каза Дион и дръпна една от завесите…

… и откри ниша в стената.

В нишата, точно като минотаврите, беше окован Алби. От двете му страни застанаха принцовете Зайтан и Джордж.

Лили се спусна напред, но Дион сграбчи ръката ѝ и я спря.

Алби трепереше, увиснал на стената, отчаяно опитваше да не се движи, за да се предпази от огнената главня на сантиметри от лицето му.

Дион продължи:

— Живеем във велико време, Лили. През следващите няколко години ще се случат монументални неща и в тях основна роля ще играят четиримата царе. Аз ще съм един от тези царе , и то доста по-скоро, отколкото възнамерява природата.

Лили погледна стъписана Дион, после Зайтан.

— Планирате да убиете баща си ? Хадес? Вие двамата?

— С брат ми сме на едно мнение по въпроса — отвърна Дион. — Баща ни… колкото и да е корав… е в плен на идеите за дълг и справедливост. В продължение на хиляди години господарят на Долния свят е будел страх, а сега е само уважаван , защото спазва старите ритуали. Не. От Хадес трябва да се страхуват. Самото споменаване на името трябва да предизвиква ледени тръпки от ужас. Когато аз взема тази титла и брат ми ме подкрепи, всички ще се страхуват от мен — царе, простолюдие, робите минотаври и най-вече жена ми, която ще ми роди много деца. Когато му дойде времето, в края на тези игри, баща ми ще претърпи нещастен инцидент. Аз ще се кача на трона му и ще управлявам царството с желязна ръка.

Дион застана пред обляния в пот треперещ Алби. Вдигна ръка и я доближи до главнята пред лицето му.

— Лили, скъпа. Ти ще бъдеш моя жена. Ще бъдеш моя жена и ще пазиш тайната ми, защото мога да открия приятелите и близките ти навсякъде по света, да ги докарам тук и да ги изтезавам по този или всеки друг начин.

С внезапно — и неочаквано — движение Дион отключи веригите на Алби и го остави да се свлече на каменния под. Младежът дишаше тежко — но беше свободен.

Дион клекна пред Алби.

— А ти, Алберт, не можеш да издадеш тайната ми, защото след края на следващото предизвикателство ще бъдеш ликвидиран.

Обърна се към Джордж и каза:

— Върни го в клетката му.

Подаде ръка на Лили.

— Ще се оттеглим ли заедно до ложата за зрителите?

Този път, колкото и бясна да беше, Лили хвърли последен отчаян поглед на Алби и неохотно улови Дион под ръка.

ИМЕ: СКОФИЙЛД, ШЕЙН МАЙКЪЛ

ВЪЗРАСТ: 42

ШАНС ЗА ПОБЕДА: НАД 10-и

ПРЕДСТАВЛЯВА: МОРЕ

ПРОФИЛ:

Участник пленник.

Капитан Скофийлд има достойна кариера в морската пехота на Съединените щати. Попадал е в нашия свят при предишен случай, при все че не си дава сметка за това: сражава се (и побеждава) с група „Маджестик-12“, една от нашите агенции, чиято задача е да поддържа световния ред.

Оценен над 10-и като шанс да спечели Игрите.

ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:

„Имам пълно доверие в капитан Скофийлд. Може и да не желае да ми служи, но има репутация на човек, който е готов да се бие до последен дъх. Обичам да ме представляват такива хора.“

Половин час след като излезе от трапезарията, Джак седеше в едно бъги с пожарникарския си шлем на главата.

Колата беше LSV, машина за бързи нападения — пустинно бъги, използвано от много армии при тежки условия. Като кола не беше кой знае какво — черна рамка на четири колела, с две предни седалки и една задна, груб волан и окачен отзад двигател. Никакви прозорци, никакви врати, никакво излишно тегло — всичко беше леко и осигуряваше добра скорост.

С Джак бяха Скай Монстър и Е-147, тъй като за изпитанието бойците имаха право да вземат със себе си двама придружители. Първоначално Джак бе решил да вземе Алби, но поради някаква причина, когато се върна в клетката, младежът не беше там. Джак го видя да се връща малко след като тръгна с другите.