Матю Райли - Четирите легендарни царства

Минаха по къс коридор и стигнаха до тоалетната.

В трапезарията Шейн Скофийлд, Плашилото, седеше с покровителя си, царя на Морето Гарет Колдуел.

Колдуел беше прехвърлил шейсетте, имаше пригладена сребриста коса и тен на човек, който играе много тенис. Като домакин беше изискан и елегантен.

На масата с Плашилото седяха още двама бойци — морският „тюлен“ Дешон Мънро и оперативният офицер от Делта Форс Джеф Едуардс.

Когато обядът наближи края си, покровителят им стана и се ръкува с всеки от тях.

Плашилото не обърна особено внимание на ритуала, докато Колдуел не стисна ръката му и тайно не мушна нещо в шепата му.

Беше малка спринцовка, пълна със странна червена течност. На етикета пишеше: HYPOX-G4-62.

Плашилото знаеше какво е това. Всеки войник знаеше. Представляваше висококислородна добавка за кръв, която дава на боеца допълнителна издръжливост на бойното поле, като повишава съдържанието на кислород в кръвта му. Това беше военният еквивалент на анаболните стероиди.

Плашилото никога не бе ползвал този препарат, но познаваше хора, които бяха. Изтощението е най-големият противник на бойното поле, а Хипокс, както го наричаха войниците, ги поддържаше заредени с енергия и нащрек в продължение на дълги часове.

Колдуел се усмихна на Плашилото.

— Малък помощник, в случай че имаш нужда. Може да се окаже, че това е разликата между живота и смъртта. Желая ти късмет.

В кабината на тоалетната Джак спусна дъската на клозетната чиния и седна, благодарен за момента самота, през който би могъл да се съсредоточи.

Хиляди неща минаваха през главата му.

Хадес. Големите игри. Планината в кратера, покрит с камуфлажна мрежа. Минотаврите и техният град, зад онези порти. Убийците с маски на лъвове, Хаос и Страх. Шутът убиец Мефистофел.

Части от скорошни разговори:

Мендоса обяснява за края на вселената.

Орландо казва, че пристигат тук с хеликоптер от мина в Индия.

И странните думи на Хадес, че само класически образован боец може да спечели Игрите.

Чу затваряне на врата и вдигна глава. Двама мъже влязоха в тоалетната. Разговаряха.

Първият коментираше: „… последното изпитание беше просто бри-лянт-но ! Брат ти Зайтан беше огън. А Мефисто направо позеленя, когато Петият воин го хвана. Този шут е коварен и много рядко се случва някой да го надхитри. През втората фаза ще гони Уест“.

— Ако Уест оцелее след Петото изпитание, Джордж — каза другият и Джак позна гласа на Дион Десакс, сина на Хадес. Задникът, който се бе домогвал до Лили в Станфорд. Стояха пред писоарите.

Другият, Джордж, каза:

— Не знаеш и половината, Дион. Следващото изпитание е сериозно, ама наистина. Гледах, когато Вахерон пусна пробна серия преди месец. Арената, разбира се, преследващата глутница. Ще е кошмар. Направо брилянтно !

— Вахерон се е справил добре със задачите си — отвърна Дион. — Чух някой да казва, че ако Игрите са успешни, за благодарност Орландо ще му даде сестра си, Йоланте, за жена.

— Вахерон отдавна мечтае да се сроди с аристократична фамилия — отбеляза Джордж. — Това е най-голямото му желание. Много разчита на тези игри.

Млъкнаха за момент, за да се доизпикаят.

— Гадно за заложниците, нали? — каза Джордж след малко.

Джак се намръщи, когато го чу.

— Какво може да се направи? — каза Дион. — След Петото изпитание от тях няма да има повече нужда. През втората фаза бойците остават сами, така че да се убият заложниците е съвсем разумно.

— Знам, но…

— Стига, Джордж! Не мисли за заложниците като за хора. В голямата схема на нещата животът им не означава нищо. Би трябвало да са доволни, че умират заради нещо важно.

Двамата закопчаха панталоните си и излязоха от тоалетната.

Джак остана в кабината още няколко минути, за да им даде възможност да се отдалечат.

Когато излезе, в погледа му се четеше решимост.

Сега вече не ставаше дума просто да оцелява в изпитанията, за да предпази приятелите си.

Сега трябваше да измисли какво да предприеме след следващото изпитание, защото в края му, колкото и добре да се представеше, Алби, Скай Монстър — да не говорим за заложниците на Плашилото — Астро, Майка и Томахавката — щяха да бъдат убити.

„Какво, по дяволите, да направя?“

Върна се в трапезарията.

Докато минаваше през вратата, пред него се изпречи висок мъж.

Майор Грегъри Бригам.

— Ти си опасен — каза му Бригам и впери в него нетрепващ поглед.

— Така ли? — отвърна Джак.