Матю Райли - Четирите легендарни царства

Джак огледа присъстващите. Беше стъписан и объркан. Стори му се, че потракването на приборите и разговорите изобщо не са били повлияни от неотдавнашното кръвопролитие, което — по всичко личеше — щеше да продължи.

Католическият кардинал до Йоланте се обърна към него:

— Капитан Уест, простете, но се чувствам много странно да седя тук с вас.

— Защо?

— Защото, макар и да не сме се срещали никога, имам чувството, че ви познавам. От дълго време следя кариерата ви. Прочел съм толкова много поверителни документи за вас, още от времето, когато излязохте от усамотението си с дъщерята на Оракула на Сива, до когато открихте Седемте древни чудеса и убихте колегата ми Франциско дел Пиеро.

— Той беше невероятен задник, който… — заговори Джак.

— … когото хвърлихте в реактивен двигател.

— … който получи каквото заслужаваше.

— Отец дел Пиеро беше всеотдаен. — Мендоса поклати глава. — Беше вярващ. Като мен.

— Всеотдаен към какво? — попита Джак. — Към това тук? Към богатите задници, които управляват света?

— Управляващите елити не управляват, защото искат — възрази Мендоса. — Управляват заради чувството си за дълг.

Джак посочи с жест обядващите наоколо.

— Тези тук не страдат особено заради този дълг. — И нападна кардинала: — И аз съм чел документи за теб, кардинал Мендоса. Знам кой си. Според документите ти си член на Група Омега, на католическата църква и експерт по „Трисмаги“. Кажи ми, какви са те?

Мендоса кимна бавно.

— Както вече си разбрал, католическата църква е само настоящото име на култ на свещеници, оцелял повече от пет хиляди години, още от египетски времена. Този култ е посветен на слънцето и звездите, и на мъдростта на древната цивилизация, живяла някога и процъфтявала на тази земя. Това е цивилизацията, построила Сфинкса и пирамидите, каменните кръгове в Англия и трите тайни града, Туле, Атлас и Ра. Цивилизацията, която ни е дала двете свещени дървета и самия Камък на живота. Групата Омега е малък елит в Църквата, който в продължение на повече от пет хиляди години, през войните и глада на Тъмните векове, е опазил най-същественото древно познание на тази невероятна цивилизация.

— И какво точно е това най-съществено познание на тази цивилизация? — попита Джак.

— Познанието за Събитието Омега. Краят на всички неща.

— Искаш да кажеш, краят на света?

— Искам да кажа, краят на всички неща — натърти Мендоса. — Нашият свят е външна точка на един много голям космос, капитане. Важна точка, разбира се, но все пак част от едно по-голямо цяло. Групата Омега пази познанието на древните за края на цялата вселена.

Джак се облегна на стола си.

— Края на цялата вселена. — Хвърли поглед към Йоланте.

— Живеем в знаменателно време, Джак — каза тя. — Време, в което човечеството доказва, че струва нещо. Завъртането на Тартар, Тъмната звезда… това бяха първоначални тестове, предварителни задачи, които да покажат на този, който наблюдава, че на Земята все още има интелигентен живот.

— На мен не ми приличаха на първоначални тестове — отбеляза Джак.

— Не е трябвало да са трудни, Джак — продължи Йоланте. — Оказаха се такива, защото древното познание за Златния пирамидион и Машината беше загубено и трябваше да бъде открито отново. Знанието за Големите игри не е губено никога и затова сега нещата са други.

Кардинал Мендоса се намеси:

— Трите предишни преминавания на галактиката Хидра са били само проучвателни, за да се провери доколко сме достойни. Тоест трите игри в чест на тези преминавания са били само малки изпитания за човечеството. Станали са през 10 000 година, през 2700 година и през 1250 година преди Христа и са спечелени съответно от Озирис, Гилгамеш и Херакъл. Този път всичко е различно, защото сега приближаването на галактиката Хидра е предвестник на събитието Омега.

— За което групата Омега знае? — попита Джак.

— Да. — Кардинал Мендоса се наведе напред. — Капитане, слушай ме внимателно. Всички знаем, че вселената се разширява. Нютон го е знаел. Айнщайн го е знаел. Съвременните телескопи го доказаха. Малцина обаче си дават сметка, че когато вселената се разшири до своя максимум, започва да се свива . Това свиване завършва в крайната единичност — колосална имплозия на цялата материя на вселената в една-единствена черна дупка… която учените грубо наричат Голямото смачкване. През вековете вселената преминава през непрекъснат цикъл от Голям взрив, разширяване, до свиване, Голямо смачкване. Всяко Голямо смачкване е като сърцевината на ядрена бомба, която се свива в себе си — в един миг то унищожава вселената, в следващия причинява поредния Голям взрив и така цикълът продължава. Както и да го наричаш — крайна единичност, универсална имплозия, Голямо смачкване — това е събитието Омега. Великата древна цивилизация е знаела за този катаклизъм, но също и как да го предотврати.