Матю Райли - Четирите легендарни царства

Това беше известна статуя, която можеше да се види в обществените паркове на много места по света, от Тюйлери в Париж до Хайд Парк в Сидни. Джак беше виждал различни нейни версии многократно. Сега обаче я гледаше с други очи. След собствените си срещи с бикоглавите получовеци някак се чувстваше близък с Херакъл.

До входа имаше бюст на древен цар. Мъжът със строг поглед, изваян от камък, носеше същата корона, която сега носеше Хадес.

„Предишен цар на Долния свят“, помисли си Джак. На постамента на бюста бяха изписани думите:

EVRYSTHEVS

DIS PATER

— Обзалагам се, че и ти си бил задник — промърмори Джак на бюста.

— Гарантирам, че е бил — обади се Плашилото, който застана до Джак, придружаван от двама минотаври. — Какво значи „Dis Pater“?

— „Dis“ е друго наименование на ада или Долния свят. Тоест, означава Баща на Долния свят. Господар на ада.

Изчакаха до вратата към трапезарията, докато към тях се присъединиха Грегъри Бригам и другите бойци.

Бригам беше облечен подобаващо за случая, с пълна парадна униформа. С парадна униформа беше и бразилският сержант Варгас, който, заедно със Зайтан, беше спечелил Четвъртото изпитание.

Джак не се бе преоблякъл.

Дори да имаше други дрехи, не би си направил труда да се преоблече. Бяха го отвлекли и го бяха принудили да се бори за живота си. Нямаше намерение да се издокарва пред когото и да било. Дори му харесваше, че е бос.

Плашилото също не беше сменил дрехите си и още беше с мръсната бойна униформа.

Аристократичните гости вече бяха настанени около масите и когато бойците влязоха в залата, станаха и започнаха да аплодират.

Масата на Хадес беше поставена на подиум. Той също се изправи и заръкопляска при влизането на бойците. Зад него, бдителен както винаги, стоеше бодигардът му, боецът с маска на куче.

— Един от другите спомена, че най-добрият боец на Хадес бил куче — каза Плашилото. — Казвал се Цербер, както кучето на Хадес в гръцките митове.

Джак му хвърли кос поглед.

— Морски пехотинец, който знае гръцките митове? Ти не си типичен морски пехотинец, нали?

— Нямам представа.

Джак видя Мефистофел, застанал недалеч от Хадес.

Малкият червен шут го гледаше свирепо. От очите му струеше омраза. Никак не се радваше на факта, че беше надхитрен и пленен във вертикалния лабиринт.

„Създадох си враг — помисли Джак. — Смъртен враг. При това опитен убиец.“

Въведоха бойците в залата.

Докато крачеха напред, Джак видя големия телевизионен екран със списъка:

За първи път прочете имената на всичките шестнайсет бойци. Имената на осем от тях вече бяха задраскани.

„Мъртвите“, помисли си.

До две от имената беше написано „МИНО“. Това явно бяха двамата бойци, убити и заменени от белязаните със златно минотаври в самото начало. Сега и те бяха мъртви, така че целите редове бяха задраскани.

Когато мина покрай Джак, Плашилото каза:

— Елиминират ни, един по един.

— За тяхна радост и забавление — съгласи се Джак.

— Бъди нащрек, Ловецо. Още не сме мъртви — каза Плашилото, докато го водеха към мястото му до неговия покровител, достолепен на вид мъж със сива коса и елегантен костюм.

Джак, майор Бригам и бразилецът Варгас бяха заведени до маса, на която седяха Йоланте, католическият кардинал и още един мъж — хубав, русоляв, наближаващ петдесетте, който много приличаше на Йоланте.

Джак не им обърна внимание, защото последният човек на масата скочи от стола си и се хвърли в обятията му.

— Татко! — възкликна Лили.

Беше с красива дневна рокля на цветя, стилни обувки на високи токчета и гримирана — пълна противоположност на Джак с мръсната му тениска и босите крака. Изглеждаше наистина страхотно, без съмнение, но и сексапилът ѝ беше умишлено подчертан, сякаш я излагаха на показ пред знатните гости.

Докато се прегръщаха, той прошепна:

— Добре ли си, дете?

— Засега. Виж кой седи при Хадес.

Джак погледна към масата на Хадес… До Хадес седяха Дион Десакс и Зайтан.

Джак си спомни думите на царя на минотаврите за жестокия първороден син и наследник на Хадес принц Дионисий.

— Дионисий… Дион. — Джак се намръщи. — Симпатягата от Станфорд? Онзи, с когото излизаше?

— Да — отвърна Лили с горчивина. — Той е син на Хадес. Знаел е коя съм през цялото време.

Пуснаха се и седнаха.

Йоланте представи хората на масата.