Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Точно това смятам — отговори Мей. — Захир, Бенджамин. Може би попаднахме на най-голямото събиране на четирите царства от три хиляди години… и моят син е въвлечен във всичко това. Трябва да открием къде се случва.

— Как? — попита Стреч.

Мей стана.

— Отиваме в Карачи. При Съни Малик. И ще научим какво точно е продал на мосю Десакс.

След като останаха живи след вертикалния лабиринт Джак, Алби и Рокси бяха отведени до влака на заложниците и вкарани в тяхната клетка от охраната от въоръжени минотаври. Поради някаква причина, която никой не си даде труд да сподели с Джак, двамата победители — Зайтан и бразилецът Варгас — нямаше да получат наградите си веднага. Това щеше да се случи по-късно.

Плашилото и двамата му морски пехотинци, Астро и Томахавката, също вървяха към клетката си.

— Просто трябва да го кажа — подхвърли Плашилото на Джак, докато крачеха заедно. — Ти си наистина адски гаден кучи син. Да тръгнеш срещу шута беше дръзко.

Джак кимна и каза:

— Човек прави, каквото трябва да направи.

— Плашилото е наясно с това — изсмя се Астро. — Сърцето му спира два пъти по време на откачени мисии, но пак е жив и здрав.

Плашилото продължи:

— Искам само да го кажа сега, защото имам усещането, че нещата ще станат още по-гадни. Ако ни изправят един срещу друг в някоя дупка и ни кажат да се бием до смърт… ами…

— Да се надяваме да не се стигне до това — каза Джак.

Стигнаха до клетката на Плашилото, където чакаше Майка.

— И двамата сте оцелели! — възкликна тя. — Уау! Момчетата ми преживяха още едно древно смъртно изпитание.

Джак каза „довиждане“ и продължи напред.

Плашилото и Майка го проследиха с поглед и Плашилото каза:

— Това няма начин да свърши добре. Тези игри са игри на елиминиране. Шестнайсет воини, които постепенно отпадат и накрая ще остане само един. Неминуемо ще дойде момент, в който с него ще трябва да се бием. Какво да правя?

Двамата гледаха след отдалечаващия се Джак, който пристъпваше с натежали от умора крака. Майка каза:

— Знаеш какво мисля за тебе, шефе. Ако питат мене, ти си човекът. Няма да се откажеш до последен дъх. Този тип — кимна към Джак — е като теб. В момента може и да не е на служба, за разлика от теб, но преди време беше един от най-добрите. И е решителен. Официалното ми мнение? Ако се наложи вие двамата да се биете очи в очи, можеш да го убиеш… обаче ще ти струва доста сили.

Плашилото гледаше след отдалечаващия се Джак.

Останалите бойци също бяха вкарани в клетките и отново бяха заключени.

Почти веднага след това в две от клетките пуснаха втечнения камък и убиха заложниците на двамата бойци, загинали в последното изпитание — бразилеца Коразон и индийския командос от МАРКОС.

Когато това отвратително дело приключи, вагоните отново потеглиха по релсите около планината.

Джак извърна очи от току-що залетите клетки със заложници. Не искаше да мисли за това. За да се разсее, се загледа навън през решетките на движещия се вагон.

Алби дойде при него.

— Джак, не знам дали го забелязваш, но аз започвам да виждам закономерност в изпитанията.

— Това са ритуали — отговори Джак тихо, все така загледан навън.

— Да — съгласи се Алби. — Сложни ритуали. Минотавър те напада в килията. Специални убийци с маски на лъв, куче и змия. Шут, маскиран като елен. Тук има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. Всичко може да е един голям ритуал . Ако разберем какъв е този ритуал, може да подобрим шансовете си за оцеляване.

Влакът постепенно забавяше.

Джак се наведе напред, защото пред очите му, долу, се появи нова арена.

— О, боже… — изпъшка той.

Беше колосална, несъмнено най-голямата арена досега. Алби изпъшка.

— Прилича на Циркус Максимус в Рим.

„Наистина прилича“, помисли си Джак.

Долу имаше огромна писта за надбягвания. Пръстеният манеж беше ограден от каменни стени.

Пистата обаче не бе кръг или овал. Вместо това имаше три прави, успоредни една на друга, чиито краища бяха свързани със завои подобно на буквата S, като последната влизаше в голям черен тунел, пробит в склона на кратера.

Джак хвърли поглед към Плашилото в клетката му.

— Какво мислиш? — попита Плашилото.

— Мисля — отвърна Джак, — че следващото изпитание ще е гадно.

Миг след това влакът изпъшка и спря.

След малко дойде Вахерон и се обърна към осемте останали шампиони, затворени в клетките.