Матю Райли - Четирите легендарни царства

Царят свали шлема си и Джак видя неандерталското му лице, широко и космато.

Очите му обаче бяха като лазери. Блестяха от интелигентност.

— Поздравления, боецо — каза царят. — Аз съм Минотус, владетел на минотаврите.

— Аз съм Джак Уест. Това е моят приятел Алби Калвин. А това е…

— Е-147 — довърши царят на минотаврите. — Знам. Той е причината да поискам да се срещна с Джак Уест.

Джак погледна Е-147, който наведе глава.

Минотавърът каза:

— Джак Уест спаси живот на Е-147 при изпитание. Това необикновено. Защо Джак Уест направил това?

Джак го погледна изненадано. Беше се питал защо главата на армията минотаври на Хадес би искал да се срещне с него, но не бе очаквал това.

— Не исках да умре — каза просто.

Сега Минотус наклони глава.

— Защо Джак Уест загрижил за минотавър? Минотавър долна твар. Минотавър мръсен роб. Живот на минотавър не струва колкото кал по обуща на Джак Уест.

При тези думи Джак се намръщи.

— Е-147 не искаше да умре. Съжалих него. И не е долна твар. Никой не е долна твар, дори да е минотавър.

Очите на Минотус се разшириха, сякаш Джак бе казал нещо светотатствено.

Той погледна за момент настрани, после отново се обърна към Джак.

— Дванайсет хиляди години минотаври служат на царе на Долен свят. Някои царе добри и справедливи. Други зли и жестоки. Работа на минотавър цар трудна. Трябва балансира между желания на цар Хадес и нужди на минотаври. Много зависи от нрав на цар на Долен свят. Този цар, този Хадес, добър. Суров, но справедлив. Добър за минотаври. Мисли минотаври за добри слуги, не роби. Дори казал ми, че след тези игри остави минотаври да живеят свободно в Долен свят. Негови синове обаче не справедливи. Синове жестоки. Негов първи син и наследник, принц Дионисий, много жесток. Убива минотаври за забава. Убива минотаври, когато пиян. Понякога излиза на лов за минотаври с Вахерон и по-млад брат, Зайтан. Когато Хадес умре и Дионисий стане цар на Долен свят, за минотаври дойде лошо време.

Царят на минотаврите наведе глава и заби поглед в земята, замислен за мрачното бъдеще.

Джак го наблюдаваше внимателно.

— Защо всъщност ме извика тук? — попита той. — Защо поиска да се срещнеш с мен?

Царят на минотаврите вдигна глава и погледна Джак в очите.

— За дванайсет хиляди години, три Големи игри, никой боец не спасявал живот на минотавър в изпитание. Никога.

Минотус беше малко по-висок от него и Джак изведнъж видя нещо — в този неандерталец, получовек или каквото беше — имаше нещо, което притежава дори най-долното същество.

Видя гордост.

— Джак Уест направил точно това — продължи царят. — Като цар минотавър, поискал срещне този човек, този Джак Уест, и от име на минотаври благодари, че спасил Е-147.

Протегна косматата си ръка. Джак я стисна.

— Желае на Джак Уест добър късмет на следващи изпитания — каза Минотус. — Моля прости мои минотаври за каквото прави в изпитания. Те трябва върши работа, за която учени. Да знае обаче, други роби на Долен свят на твоя страна.

След като аудиенцията приключи, Джак, Алби и Е-147 бяха придружени от охраната от минотаври до планината-дворец.

Джак се изкачваше по стълбите, потънал в мисли.

— Какво мислиш? — попита Алби.

Джак присви очи към планината-дворец над тях.

— Мисля, че всичко това… Игрите, тази планина… би трябвало да се върти около много големи неща. Древни ритуали и династии, далечни галактики и така нататък. — Обърна се към Алби. — Няма ли да е странно, ако ситуацията се преобърне заради дребен жест на милост към нисш минотавър?

След няколко минути стигнаха до мястото, откъдето се стигаше до влака със заложници.

Там Джак се раздели с Алби и Е-147. Отведоха ги до клетката във вагона, а той продължи да се изкачва по стълбата, за да присъства на обяда с Хадес.

Придружен от охрана от минотаври, все още с мръсната тениска и бос, Джак влезе в трапезарията на господаря на Долния свят.

Огледа величествената зала с високите тавани и мраморни подове. Погледът му се спря на множеството картини и статуи, и разбира се, на гербовете на четирите легендарни царства:

Вгледа се в тях. Видя пирамидите в герба на Земя, водния град в герба на Море, планините в царството на Небето и символа на Хидра зад планината-дворец в царството на Хадес, в което се намираше в момента.

Гигантската статуя в средата на залата, изобразяваща борбата на Херакъл с критския бик, също привлече вниманието му.