Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Радвайте се, червеи, защото днес ще бъдете удостоени с голяма и рядко предоставяна чест. Преди Петото изпитание да започне по-късно днес следобед всички вие сте поканени на обяд лично от Негово Величество Хадес. Тогава ще бъдат дадени и наградите за последното изпитание. Не може обаче да седнете на една маса с владетеля, изпоцапани с кръв и пот и вмирисани като животни. Почистете се.

До всяка клетка донесоха кофи с вода и дунапренови гъби. Вахерон лично занесе кофата до клетката на Джак.

Усмихна се презрително в лицето му и каза:

— Поради някаква причина ти си удостоен с аудиенция преди обяда.

— Аудиенция? При кого? — попита Джак.

— Един цар пожела да се срещне с теб лично — отговори Вахерон. — Иска те само за себе си.

— Кой цар?

— Неговият. — Вахерон кимна към Е-147. — Поиска ти и минотавърът да се срещнете с него.

— Цар на минотаврите? — учуди се Джак. След това рязко вдигна поглед. — Искам да взема със себе си един от моите хора — добави и погледна Алби.

— На аудиенция можеш да заведеш когото си искаш. Не ме интересува. — Вахерон махна пренебрежително с ръка. — На обяда с Хадес обаче ще дойдеш сам.

Дойдоха да вземат Джак след десет минути — осем минотаври с шарфове в алено и златно през раменете.

След като набързо се бе измил с водата и гъбата, Джак отново бе облякъл тениската с Хоумър Симпсън и си беше обул джинсите. Все така нямаше обувки, така че тръгна бос.

Алби и Е-147 тръгнаха с него.

Джак искаше да вземе Алби по две причини: първо, защото две глави мислят по-добре от една и ако видеше нещо странно, младежът също щеше да го види, и второ, защото искаше да говори с него далеч от любопитни уши, а сега се отваряше чудесна възможност за това.

Поведоха ги надолу по много дълга и много стръмна стълба, която се спускаше по ниската част на планината.

Докато слизаха, Джак каза:

— Алби, искам да ми помогнеш за нещо.

— Разбира се.

— Експлозивът на тила ми — каза Джак. — Докато е там, аз съм техен пленник. Не мога да се махна. Този задник Вахерон използва дистанционно, за да пръсне главите на тези, които уби досега. Това означава, че детонаторът се задейства с радиосигнал. Искам да намериш начин да заглушим този сигнал.

Алби погледна грозния белег на тила на Джак и блещукащия жълт скъпоценен камък, имплантиран там.

— Хммм. Ако имаме заглушаващо устройство, можем да прекъснем сигнала близо до заряда или близо до източника.

— Източника? — попита Джак.

Алби се обърна и вдигна поглед към огромната планина-дворец.

Очите му се спряха на една от крепостите по склона на възвишението, което имаше формата на Айфеловата кула — втората по височина.

— Там — каза и посочи.

Джак проследи погледа му…

… и видя крепостта, която гледаше Алби.

Няколко съвременни антени — радио-, сателитна, за мобилни телефони — бяха монтирани на една от кулите.

— Мисля, че източникът е в една от онези антени — каза Алби. — Не виждам други. Мисля, че има три варианта. Първо, да се заглуши или отстрани устройството от тила ти, второ, да се заглушат или унищожат онези антени, или, трето…

— Да?

Алби сви рамене.

— Да се открадне дистанционното от Вахерон. Вероятно някъде има и друго, но така ще може да се спечели някакво време.

Джак го погледна и се усмихна.

— Винаги съм харесвал начина ти на мислене, хлапе.

Най-после слязоха от гигантската стълба. На двеста метра пред тях се простираше широко равно място, което стигаше до мрачна и потискаща постройка: тъмна арка, като крепост, в западната стена на кратера.

Изглеждаше невероятно — две високи стени с бойници от двете страни на колосална порта. Огромната желязна решетка, която преграждаше портата, сега беше вдигната, а зад нея към тъмнината водеше павиран път.

Пред гигантската порта стоеше самотна фигура, която в сравнение с древната постройка приличаше на мравка.

Беше минотавър, огромен, с широки рамене и дебел врат.

Дори от това разстояние Джак виждаше, че рогатият шлем на главата му е по-добре направен от шлемовете на обикновените минотаври. Освен това този беше с широка пурпурна роба със златни ръбове.

Е-147 се поколеба, обърна се към Джак и каза:

— Това голям момент за Джак и Е-147. Това минотавър цар.

Аудиенцията на Джак с царя на минотаврите се проведе пред отворената паст на портата под мрачната арка.

Джак спря пред минотавъра цар.

Отблизо забеляза, че шлемът му е покрит с изящни орнаменти и инкрустиран с рубини и сапфири.