Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Добре, а какво са тези Големи игри? — попита Стреч и кимна към вазата.

Мей отговори:

— Доколкото знаем, това е мит. Понятието „игри“ в древността е означавало много неща — гладиаторски битки, състезания с колесници, дори атлетични състезания като онези, организирани от древните гърци… които са станали Олимпийски игри.

— При проучванията ми съм попадала само на едно споменаване на Големи игри и то е при Платон — продължи тя. — Той пише, че Големите игри са митична поредица смъртни изпитания, организирани в Долния свят и ръководени от самия Хадес. Разбира се, приех това с едно наум, защото Платон е източник и на легендата за Атлантида.

— Интересно — каза Мечо Пух. — След като ни показа онази страница от книгата на Исак Нютон, която споменава галактиката Хидра, ми хрумна нещо. Ако Нютон, като член на Невидимата колегия, е бил съветник на един или повече от царете на легендарните царства и е бил наясно с астрономическите им познания за галактиката Хидра, може би днешните представители на тези царства биха искали да се сдобият с работите на Нютон. Така че потърсих скорошни търгове на произведения на Нютон.

— И? — попита Мей.

— Има една френска фамилия, много богата, Десакс, която през последното десетилетие е купила няколко оригинала на Исак Нютон. Една от тях е единствената рисунка, правена от самия Нютон в най-известната му книга, „Принципи“. Тази рисунка.

Мечо Пух обърна лаптопа, така че и другите да видят екрана:

Беше нарисувана планета, най-вероятно Земята, от чийто северен полюс стърчеше планина. Около планетата бяха нарисувани няколко елипси и окръжности.

— Нарича се Планината на Нютон — каза Мечо Пух. — Това е мисловен експеримент с гравитация и орбити. Ако изстреляш поле от върха на планината с различни скорости, ще се случат различни неща, заради гравитационната сила. Ако го изстреляш бавно, ще падне на земята. Ако го изстреляш по-бързо, ще полети в орбита около планетата. Ако го изстреляш още по-бързо, ще се измъкне от гравитационното поле на Земята и ще полети в космоса. Миналата година главата на фамилия Десакс, мосю Антони, е купил оригиналната рисунка на Нютон от частен аукцион за двайсет и два милиона долара.

— Двайсет и два милиона? — Стреч подсвирна. — Доста скъпа рисунка.

Мечо Пух се обърна към Мей…

… и млъкна.

Тя го гледаше с широко отворени очи и увиснала челюст.

— Какво? — попита Пух. — Какво толкова казах?

— Фамилия Десакс — каза Мей бавно. — Не бях чувала това име от години. Срещала съм го няколко пъти в началото на проучванията ми. Това е много стара фамилия, много ценена във френското общество, и много тайнствена. Родословието им е наистина старо. Няколко мъже от фамилията са били маршали на Франция. Патриархът, Антони — Тони — Десакс, присъства на няколко кралски сватби в Европа през деветдесетте, което ме кара да се замисля дали не е член на Deus Rex, Земното царство. Не знам дали е така, но тогава смятах, че най-малкото трябва да ги познава. Не знаех обаче, че са купили рисунката на Нютон.

— Не е било съобщено в медиите — отбеляза Мечо Пух. — Открих информацията през френските данъчни служби. Покупката е станала тихомълком.

— Той е потаен човек — каза Мей.

— Точно затова го проучих — добави Мечо Пух. — Антони Михаел Доминик Десакс IV. На петдесет и шест. Оценка за нетното му състояние — дванайсет милиарда долара. Наследил е два милиарда от баща си, но чрез два вида бизнес, мини и корабоплаване, ги е увеличил на дванайсет милиарда. Частната му семейна фирма притежава по света повече от четирийсет мини, които добиват всичко — от въглища до злато и редки минерали. Има две мини в Бразилия и няколко в Южна Африка, но повечето са в Индия, в пустинята Тар или около нея. Що се отнася до корабоплаването, корабната корпорация „Десакс“ строи и реже за скрап контейнеровози и петролни танкери. Строят ги в корабостроителница край Тулуза, а ги режат на частен бряг от четирийсет километра на отдалечено място в Северозападна Индия, провинция Гуджарат, където пустинята се среща с Арабско море.

— Веднъж в новините видях това гробище за кораби — каза Стреч. — Удивително е — огромна редица ръждясващи кораби, изтеглени на брега, които разрязват на парчета и изнасят. Репортажът беше за някакво замърсяване на околната среда, някакъв разлив.