Матю Райли - Четирите легендарни царства

— А трисмагите? — напомни Джак. — Какво означава това? Трима магьосници?

Отговори Мендоса:

— Това е буквален превод, да — Трима магьосници . Обаче в по-старо време всеки човек с познания е бил смятан за магьосник. Мисли за тях като за тримата най-възрастни, посветени в знанието на Древните, трима души, които познават най-ценната мъдрост на онази цивилизация.

— Те тук на Игрите ли са? — попита Джак и се огледа.

— Не — отвърна Мендоса. — Те са пазителите на трите свещени града, пазители на онези удивителни места. Понякога се събират, за да предадат познанието си. Тримата мъдреци, отведени от звездата при новородения Христос, са трисмагите на онова време. След края на тези игри трисмагите на нашето време… да се надяваме… ще ни преведат през кошмарното събитие Омега.

В този момент братът на Йоланте Орландо, цар на Земята, се обади:

— Кардинале, както винаги си прекалено мрачен. — Стовари чашата си на масата, при което част от виното се разля. Беше явно пиян. — Не засенчвай с облаци тези игри. Сега е време да празнуваме, не за гадания. Игрите ще бъдат спечелени, златните ябълки ще бъдат поставени на място в двата храма на върха на планината, царят победител ще бъде посветен в Мистериите и светът ще бъде спасен. А пък за смъртта и осакатяванията… Аз лично не знам по-голямо удоволствие от това да гледам как способни мъже се режат един друг на парчета.

Допи виното си на една глътка и рязко стана.

Йоланте, кардиналът, майор Бригам и Варгас незабавно почтително скочиха на крака. Джак и Лили не станаха.

— В момента обаче трябва да отида до шибаната тоалетна — каза Орландо.

Джак също стана.

— Заведи и мен. Аз също трябва да отида.

— Ще минем по живописния маршрут — каза Орландо, когато с Джак се отдалечиха от масата.

С леко накуцване Орландо поведе Джак на терасата пред трапезарията. Тя като че ли минаваше по целия периметър на планината и по нея човек би могъл, мислеше си Джак, да я обиколи изцяло.

Орландо запали цигара, докато Джак разглеждаше огромния кратер на Долния свят.

Вдигна очи и видя камуфлажната мрежа, закриваща цялото небе. Простираше се от върха на планината надолу към периферията. Пропускаше някаква слънчева светлина. Джак забеляза, че слънцето е високо в небето.

Долу се виждаше широкото цилиндрично подножие на кратера.

Там някъде в ниското и малко вдясно беше стенният лабиринт, а отпред — арената, подобна на Циркус Максимус. Вляво, също долу, в основата на кратера, беше мрачната арка към града на минотаврите.

— Каква е тази арка? — попита Джак. Престори се, че не знае.

— Зад нея живеят всички минотаври — отговори Орландо. — Мръсни долнопробни твари, които живеят мизерно. Там, зад портата, има цял град. Но иначе работят добре. Това им го признавам.

В опиянението си Орландо бе станал доста бъбрив. Ако го караше да говори, Джак би могъл да измъкне от него някаква полезна информация.

— Те ли са изкопали този кратер? — попита Джак и вдигна очи към двореца.

— О, не, за бога — отговори Орландо. — Не са достатъчно умни за такова нещо. Те са невежи животни. Неандерталци. Всичко тук е построено много отдавна, от цивилизация, много по-напреднала от нашата. Минотаврите са роби на Хадес, негова армия от получовеци и източник на всички митове за адските слуги на Сатаната.

Дръпна от цигарата си.

— Вършат черната работа тук и се радват, че имат тази възможност. Вахерон е измислил всички арени и лабиринти за игрите, а минотаврите са ги построили под негово ръководство.

— Това е огромна логистична операция — отбеляза Джак. — Откъде са намерили толкова много материал?

— Внасят всички хранителни продукти, транспортни средства и строителни материали през западната рампа.

Джак не откъсваше поглед от кратера. Опитваше се да изглежда спокоен, да не издаде целта си.

Западна рампа…

Спомни си какво му бе казал Е-147 — че единственият изход по суша от това място бил някъде в града на минотаврите. Вероятно бе имал предвид същото, което и Орландо.

— А вие, царете, как идвате тук? — попита той небрежно. — Със самолет?

След като измина доста голямо разстояние по терасата, Орландо отвори врата, водеща отново вътре.

— А как иначе да стигнеш до тази забравена от бога дупка? Летим с хеликоптери от една мина на Хадес, която е в района. На една от крепостите в горната част на планината има площадка за кацане. Четиримата царе са и членове на борда на минната компания на Хадес, така че едно пътуване до Индия, като това сега, минава за инспекция на предприятията. Криене пред очите на всички, както се казва. Надяваш се да намериш начин да се измъкнеш, а? Не разчитай на това, капитане. Шансовете да напуснеш това място жив са минимални. Моят съвет към теб е: бий се добре и умри достойно.