Матю Райли - Четирите легендарни царства

Нищо не се случи.

Опита пак, но от мотора чу само свистене.

Дори и от това разстояние Джак чу как зрителите му се смеят.

В този миг едно бъги изскочи с рев от тунела в стената на кратера и Джак вдигна оръжията си, готов да реагира.

А после разпозна шофьора на бъгито. Скай Монстър.

Едрият новозеландец изви малката машина странично и я закова до Джак. Е се усмихна глупаво от задната седалка.

— Искаш ли да те повозя? — попита Скай Монстър. — Стигнахме до някъде навътре в тунела, но си казах, че не е важно ние да завършим състезанието. Важно е да го завършиш ти .

Джак скочи в машината.

— Благодаря, приятел. Дай сега да нанесем малко щети.

Задните гуми на бъгито изхвърлиха облак прахоляк и малката кола се понесе към тунела и към следващата част от състезанието.

Във встъплението си към Петото изпитание Вахерон бе споменал нещо, наречено Големия кръг. Сега Джак видя защо е „голям“.

След напускането на циркуса минаха през къс тунел с каменни стени.

Беше правоъгълен, като тунел в мина, и в него можеха да се разминат само две коли. Стените, подът и таванът бяха изрязани в скалите.

След това изведнъж лявата стена просто изчезна — по-нататък тунелът имаше само три страни — под, таван и дясна стена.

Отляво се появи огромна пропаст.

Лявата страна не беше защитена от парапет или мантинела — пътят просто свършваше с остър ръб. Бездната долу като че ли нямаше дъно.

Огромното подземно пространство беше осветено с прожектори. И наистина беше огромно.

Джак видя, че подобният на корниз път минава по вътрешната стена на дълбока стръмна бездна. Беше нещо като много дълг завой — Големият кръг.

Видя петте коли на другите бойци, петте тайфуна и вторият спартан да обикалят по пътя и да се сражават помежду си, дребни на фона на колосалните мащаби наоколо.

Ако голямата окръжност на завоя се сравнеше с циферблат, Джак влезе там, където е пет часът. Видя далечен изход на противоположната страна на бездната, където е седем часът. Другите бойци бяха стигнали до един часа. За да се добере до изхода, Джак трябваше да се движи обратно на часовниковата стрелка около пропастта и да мине покрай средата, дванайсет часа.

А средата беше чисто и просто удивителна.

Огромна пирамида, висока поне шейсет метра, беше поместена в подобна на кутия ниша в стената на бездната.

Пред нея над пропастта висеше конструкция с размерите на сграда.

Приличаше на нюйоркски небостъргач, закрепен за стената на бездната, който обаче не се издигаше нагоре, а висеше надолу поне двайсет или трийсет етажа.

По стените на висящата постройка имаше десетки хоризонтални ниши, всяка колкото голям ковчег. Отвътре сградата беше куха и вътрешните стени също бяха покрити с ниши.

От най-ниската точка на обърнатия небостъргач, незначителен на вид в далечината, напред, над бездната, стърчеше тясна пътека. В края ѝ имаше площадка, на която беше поставена една златна сфера.

— Газ, Монстър! — извика Джак.

Плашилото беше доста по-напред от Джак и Скай Монстър — полагаше усилия да се измъкне от един пълен с минотаври тайфун, без да излети от пътя.

Без никакво предупреждение един от минотаврите се покатери на бронята на камиона и като вманиачен луд скочи на задницата на бъгито.

Майка обаче го сграбчи за рогата и го изхвърли в пропастта покрай пътя. Минотавърът полетя с писък.

Малко по-напред морският тюлен Дешон Мънро, който водеше групата бъгита, излезе на огромната площадка, на която бяха пирамидата и висящият небостъргач. Сви по горната му част, скочи бързо от бъгито и го остави на партньора си, също морски тюлен.

Самият Мънро започна да се спуска по подобни на стълба вдлъбнатини в предната стена на небостъргача. Бяха разположени във вертикална линия между множеството подобни на ковчег ниши и водеха към платформата със сферата.

Мънро беше толкова ангажиран със спускането си, че изобщо не погледна какво има в хоризонталните ниши.

След малко изтича по висящата пътека, грабна сферата и се върна до стената, за да се изкачи горе.

Когато стигна до върха на небостъргача, хукна към бъгито и партньора си…

… и точно в този момент една стрела от арбалет се заби в челото му, изстреляна от Грегъри Бригам, който приближаваше с бъгито си и стреляше с арбалет, взет от минотавър.