Матю Райли - Четирите легендарни царства

Пътят, по който трябваше да минат Плашилото и другите, минаваше над града, повдигнат на естакада, която се виеше между по-високите сгради.

В края на естакадата се виждаше гигантски портал с дебели стени и висока средновековна арка в средата. От другата страна на арката се виждаше основата на планината-дворец на Хадес.

От тунела излязоха още коли — бъгито на Рензин Депон и… един камион тайфун.

Бригам стоеше на пътя и се оглеждаше. Опитваше да реши какво да предприеме, без да го убият.

Тайфунът профуча покрай него, опасно близо, и очите на Плашилото се разшириха изненадано, когато от прозореца на камиона се показа един мъж и ловко грабна сферата от ръцете на Бригам.

Беше Уест!

— Казах ти, че е упорит кучи син — подхвърли Майка.

След това обаче Плашилото преживя още по-голяма изненада. Тайфунът ненадейно спря до колата му.

— Плашило! — извика Джак. — Дръж!

И подхвърли златната сфера на Плашилото, който я улови като футболна топка. Погледна Джак с удивление.

— Какви ги вършиш?

— Нямаме много време, така че — бързо. Хадес смята да убие всички заложници след това изпитание. От кратера може да се излезе през града на минотаврите — има нещо като тунел за снабдяване, който води към рампа. Мисля, че това е единственият шанс да измъкнем приятелите и заложниците си. Ако искаш хората ти да останат живи, прати ги в моя камион веднага. От теб искам да отидеш и да спечелиш предизвикателството и игрите, докато аз освободя заложниците.

— Ще те убият — възрази Плашилото. — Веднага щом те видят да бягаш, ще взривят заряда в тила ти.

— Надявам се тази възможност да е отстранена, поне временно — отвърна Джак. — В момента просто искам да освободя заложниците.

Плашилото се обърна към Майка и Астро и каза:

— Вървете. Вървете с него.

Майка понечи да възрази:

— Виж, чакай малко…

— Не — прекъсна я Плашилото. — Той е прав. Ако оттук нататък трябва да продължа сам, не искам да гледам как ви екзекутират. Предпочитам да имате шанс да се спасите. Вървете с него и му помогнете.

Майка се намръщи, но скочи от бъгито и заедно с Астро се качиха на тайфуна на Джак.

— Дано си прав, Ловецо — каза тя на Джак. — Сега накъде?

Джак се втренчи напред и стисна зъби.

— Връщаме се на планината на Хадес. Ще изпратим твоя човек до целта, после ще измъкнем заложниците.

Две машини се понесоха нагоре по естакадата над града на минотаврите — бъгито на Плашилото и откраднатият тайфун на Джак.

Малко след тях бързаха машините на преследвачите и бъгито на объркания Рензин Депон. След като бъгитата им бяха разбити и смачкани, Бригам и Едуардс бяха отпаднали от състезанието.

Пътят беше издигнат на десетина метра над земята, така че минаваше съвсем малко над покривите на бараките на града. Неандерталското население се бе качило по тези покриви и окуражаваше състезателите.

Сред зрителите беше и царят на минотаврите, който наблюдаваше случващото се замислено.

От пасажерската седалка на тайфуна Джак се вгледа напред. В самото сърце на града естакадата се разклоняваше — едното разклонение завиваше наляво, към кратера и планината-дворец на Хадес, другото продължаваше надясно, в западна посока.

Когато наближиха разклона, малко преди да поемат по пътя към двореца, Джак погледна на запад. Пътят изчезваше в съвременен на вид тунел, пробит в стената на пещерата.

— Е? Към западната рампа ли води този път?

— Да — отговори Е-147. — Рампа за снабдяване.

Джак се обърна към Майка на задната седалка:

— След като измъкнем заложниците отиваме там.

Свиха по лявото разклонение, по пътя към двореца, и пред очите им се появи величествена гледка — шосето беше абсолютно право и стигаше до огромната планина-дворец на Хадес.

Разбира се, Джак си даваше сметка, че пътят е направен така, та от ложата да могат да наблюдават последните метри от състезанието, но прогони мисълта.

Естакадата минаваше над града на минотаврите, после влизаше в главния кратер през портата и стигаше до огромната стълба, която се изкачваше към ложата на зрителите, където чакаха Хадес и аристократичните му гости.

— По-бързо, Монстър! — извика Джак.

Двете машини се понесоха по финалната права на пистата, далече пред преследвачите.

Профучаха през портата и излязоха в откритото пространство на главния кратер. Миг след това минаха през голямата площадка за автомобили в подножието на широката стълба, която водеше нагоре по склона.