Матю Райли - Четирите легендарни царства

Скай Монстър зави рязко и тайфунът влетя в търбуха на следващия контейнеровоз.

Големият камион издрънча по ръждясалия метален под на трюма. След това продължи напред по продължение на корпуса, предназначен да побира стотици контейнери. Слънчеви лъчи, проникващи през дупките в метала, осветяваха скелета на големия контейнеровоз — сложна система от греди и колони.

Двете ракети изреваха зад препускащия камион и поради множеството възможни мишени във вътрешността на кораба се заблудиха и удариха две греди на тавана доста зад истинската цел.

— Ловецо! — извика Майка. — Този хеликоптер започва да прекалява!

— Знам, знам! — извика Джак.

Беше права. Камионът им беше сериозна машина, но в сравнение с алигатора беше лека категория. Беше само въпрос на време да ги улучат.

Джак трябваше да направи нещо.

В този момент спартанът на Хидра влезе в кораба и се понесе след тях.

— Скай Монстър! Стой вътре в кораба, в трюма! Обикаляй, докато не ти дам знак да излезеш.

— Какъв знак?

— Ще разбереш, когато го видиш. Алби, ела тук!

Алби се появи на вратата между каросерията и кабината.

— Добре, слушайте сега — каза Джак. — Каквото и да се случи с мен, всички вие трябва да се махнете от това място. Алби, ти знаеш повече за древния свят от всички тук. Оставям те за шеф. Намери радиостанция или телефон. Свържи се със Зоуи, Стреч и Мечо Пух. Но не и с властите. Не знаем кой е компрометиран. Обади се на някой, на когото имаме пълно доверие, и доведи помощ, за да измъкнете Лили.

— Ами ти? — попита Алби.

— Каквото и да стане оттук нататък, аз съм труп — каза Джак. — При първа възможност ще взривят бомбата в тила ми. Най-доброто, което мога да направя сега, е да ви изведа оттук. Ясно ли е?

— Да. — Алби кимна тъжно.

— Майка? — продължи Джак. — Съгласна ли си?

— От носа си съм вадила буболечки, дето са по-големи от това хлапе, но щом казваш, че има ум, значи няма проблем да е шеф — отговори Майка.

Джак се надигна, но Алби го улови за ръката и го спря.

— Джак. Благодаря. Благодаря за всичко.

Джак се усмихна криво.

— Няма за какво. Сега е време да свърша някои неща. Скай Монстър, намали малко, та оня задник Хидра да се приближи до нас.

— Да се приближи?

— Да. — Джак стана от седалката и отиде отзад, в каросерията на тайфуна.

Видя, че спартанът на Хидра е точно зад тях.

Без да се колебае, Джак скочи от каросерията на тайфуна на предницата на спартана, направи две крачи и за ужас на Хидра се качи на кабината.

Отвори люка и скочи вътре. Изрита волана, така че предпазната възглавница да се издуе право в лицето на Хидра !

Хидра за миг се стъписа и Джак се възползва от това и го изрита от кабината. После седна зад волана. Скай Монстър продължи да обикаля трюма, а през това време Джак се изкачи по спиралната рампа към палубата.

Докато се случваше всичко това, двамата пилоти на хеликоптера летяха покрай контейнеровоза и опитваха да открият тайфуна вътре.

Щом го видяха през пролука в корпуса, увиснаха пред нея и зачакаха да се появи отново, за да стрелят.

Пилотът стискаше контролния лост, с пръст на спусъка, готов за стрелба, в очакване тайфунът да се появи…

Появи се.

Пилотът натисна спусъка.

От страничното оръдие изскочи пламък.

Но само за миг.

Защото точно в този момент от палубата горе излетя огромен спартан и се стовари върху двойния ротор на хеликоптера.

Джак бе изкарал машината на палубата.

Сега обаче не беше в нея. Засили я към ръба и в последната секунда изскочи. Спартанът излетя и падна върху алигатора.

Осемтонният бронетранспортьор падна върху хеликоптера.

За миг счупи двойния ротор и купчината метал се разби край борда на контейнеровоза сред огромен огнен взрив.

Майка видя какво става навън и викна:

— Мамка му! Това смахнато копеле свали хеликоптера!

— Мисля, че това беше сигналът — каза Скай Монстър.

— Абсолютно — съгласи се Майка. — Това е най-добрият шанс да се чупим оттук. Давай!

Скай Монстър погледна тъжно останките от спартана — нямаше как да знае дали Джак е бил вътре, или не — и направи каквото му казаха.

Като бе жертвал себе си, за да отстрани двете най-сериозни заплахи — хеликоптера и спартана — Джак им бе дал шанс да се измъкнат и те трябваше да се възползват от него.

Алби потупа Скай Монстър по рамото и каза:

— Карай на север. На север, възможно най-бързо.

Скай Монстър подкара в северна посока покрай корабното гробище, покрай ръждясващите корпуси, под извисяващите се носове и кърми.