Матю Райли - Четирите легендарни царства

Хадес сви рамене.

— Наградите за победителите в изпитанията са древни. Аз не мога да ги определям или да отказвам да ги предоставя, ако са във възможностите ми. Ще получиш наградата си, боецо. Животът на Петия воин е пощаден и той ще продължи участието си в Игрите.

Всички зашушукаха възбудено.

Лили се усмихна с облекчение. Джак си пое дъх.

Кимна с благодарност на Плашилото, който също му кимна. Вахерон се намръщи.

— Мосю Вахерон, подготви малкия храм за Първата церемония — каза Хадес. — След като приключим с нея, ще преминем към втората и последна фаза на Игрите.

Докато Джак летеше по правите участъци на пистата от Петото изпитание, един стар ван, взет под наем, летеше по улиците на Пакистан с необикновена скорост.

Беше необикновена за Карачи — най-големият град на Пакистан, разпрострял се широко метрополис с население от двайсет и пет милиона души — където хората не шофират бързо. Обикновено трафикът е кошмарен, но днес всичко беше нормално. Защото днес на Националния стадион се играеше важен крикет двубой между националния отбор на Пакистан и специално подбран световен отбор — и като че ли целият град се бе стекъл да гледа. Улиците бяха относително пусти, така че Мей и Мечо Пух се движеха доста добре.

Шофираше Мей, а Пух разглеждаше големия град. Стреч не беше с тях.

— Карачи — отбеляза Мечо Пух. — Каква дупка само…

— Най-висок процент убийства на света — отбеляза Мей. — Военизирани вождове, квартални вождове, престъпни вождове, бандитски вождове. Това е гнездо на пепелянки. Терористи от Афганистан и всевъзможни етнически престъпни банди, които се мразят помежду си. Карачи е родно място на „целевото убийство“ — премахване на неудобни цели без съд и присъда и извън бойното поле — маскирани убийци просто спират с мотор до колата ти и те разстрелват.

— Кой е този, с когото ще се срещнем?

— Съни Малик. Контрабандист на антики. Според телефонното проследяване е продал някакъв артефакт на Антони Десакс преди два месеца. Искам да знам какъв.

— И мислиш, че е достатъчно ерудиран, за да е наясно какво е продал? — попита Мечо Пух.

— Не всички авторитети по даден въпрос са в университетите, Захир — каза Мей, докато шофираше. — Съни е научил каквото е научил по най-трудния начин — на черния пазар. Един търговец на кървави антики знае повече от професорите в Йейл, повярвай ми.

— Можем ли да му имаме доверие?

— Нито за миг — отвърна Мей. — Освен че е контрабандист на антики, Съни Малик е и местен гангстер, който няма да се поколебае да ни застреля. След като научим каквото искаме, трябва да сме готови да бягаме.

Ванът спря пред къща със зидана ограда на около километър и половина от националния стадион. Къщата беше чиста и поддържана — остров на чистотата сред океан от мръсотия и прах. Ревът на тълпата от стадиона се чуваше дори и тук.

Мечо Пух и Мей слязоха.

След кратък разговор с двама въоръжени гардове — след което те позвъниха в къщата и претърсиха двамата за оръжия — ги въведоха вътре.

Мей и Мечо Пух влязоха в просторна стая с мраморен под, в която седяха четирима пакистанци, впили очи в огромен телевизор. Разбира се, гледаха крикета. Бяха Съни Малик и тримата му синове.

Съни седеше в голямо кресло. Обърна се, за да види посетителите.

Беше невероятно дебел човек на около шейсет, с издут корем, рошав сив мустак и множество брадички. Беше с крещяща хавайска риза, разкопчана на шията, и целият буквално блестеше от злато — три дебели верижки на шията, четири гривни на ръцете, безвкусни слънчеви очила от ерата на Елвис Пресли.

Издуха лениво дима от цигарата си и заговори:

— Госпожа Мейбъл Уест. Майка на Джак Уест младши, бивша съпруга на покойния Джак Уест старши, по прякор Вълка. За мен е чест най-после да се срещнем. Обичах да чета статиите ти в историческите списания, преди да изчезнеш след развода си. Трябва да кажа, че се радвах, когато отново започна да пишеш, след преждевременната смърт на Вълка. Винаги е удоволствие да срещна човек, който се интересува от древния свят като мен. — Усмихна се коварно. — Какво те води в скромния ми дом в този хубав ден?

— Трябва ми информация — каза Мей и вдигна пачка стодоларови банкноти, които бе осигурил Пух. — Готова съм да платя за нея.

След пет минути Мей и Мечо Пух влязоха със Съни в кабинет до стаята с телевизора и се вгледаха в компютърен екран. Показваше снимка на красива древна плоча с клиновидно писмо.