Матю Райли - Четирите легендарни царства

След двайсетина метра проходът се разклоняваше.

Минотаврите избутаха Джак по десния ръкав и затръшнаха стоманена врата зад гърба му.

Блъсна го свистящ вятър.

Джак се огледа и видя, че се намира на тясна каменна конзола — мост високо над Долния свят. На триста метра под себе си виждаше вертикалния лабиринт от Четвъртото изпитание.

В края на конзолата имаше каменни стъпала, които водеха настрани, извиваха покрай облата страна на висящата платформа и се скриваха от поглед.

Когато отиде до тях, Джак чу Вахерон и минотаврите да минават по прохода и да отварят друга килия. Пак стъпки. След това се затръшна стоманената врата на лявото разклонение на прохода.

„Двубой — помисли си Джак. — Но няма да видя с кого ще се бия, преди да стигна до площадката…“

Пое дълбоко въздух и се изкачи по стъпалата, за да срещне съдбата си.

Площадката се появи след петнайсет стъпала и Джак стъпи на нея.

От другата страна се появи друг боец и в един кошмарен миг Джак си помисли, че може да е Плашилото, новият му съюзник и приятел…

Но не беше Плашилото.

Оказа се сержант Виктор Варгас, ревностен католик и жесток бивш служител на бразилските специални части. И също като Джак — представител на царството на Земята.

Варгас беше висок поне един и осемдесет и пет — по-висок от Джак, а също и по-тежък, може би с петнайсет килограма. С нетрепващи черни очи и мургаво небръснато лице, Варгас се взираше в Джак гневно, с поглед на психопат, който знае, че трябва да убие, за да не бъде убит.

На площадката, до широкия отвор в средата, вече стоеше Хаос. Джак и Варгас нямаха оръжия, но Хаос държеше меч, спокойно отпуснат надолу.

В задната част на площадката имаше постамент, на който беше златната сфера.

Вахерон се върна на мястото си на терасата на зрителите.

— Нашият първи двубой ще бъде между сержант Виктор Варгас, представител на царството на Земята, и капитан Джак Уест, също представител на царството на Земята!

Обърна се към Хадес и се поклони. А Хадес каза:

— Нека двубоят започне. До смърт.

Варгас веднага зае странна приклекнала поза и започна да кръжи около Джак като дива котка. Движеше се необикновено бързо за толкова едър мъж. Джак позна техниката веднага. Можеше да се очаква, че бразилски войник ще я използва.

Беше капоейра — бразилското бойно изкуство. Сред множеството техники, известни на света, капоейра се отличаваше само с едно основно качество — бързина.

Защитните похвати използваха бързи финтови движения, а нападенията бяха светкавични, остри и решителни. Ако първият удар не те извади от играта, тогава ще те извади вторият — несъмнено.

„По дяволите“, каза си Джак.

Лили гледаше от терасата за зрителите.

До нея бяха Йоланте и кардинал Мендоса.

Мендоса въздъхна.

— Колко жалко. Трима от нашите представители достигнаха до тази фаза на Игрите и двама от тях трябва да се бият помежду си. Наистина жалко.

Йоланте не сваляше поглед от сцената.

— Кой ще победи?

— О, Варгас ще победи — каза Мендоса. — Петият воин е смел, несъмнено, но сержант Варгас е майстор на капоейра, много добър при това. Обучаван е в ръкопашен бой. Освен това погледни Петия воин… колко е изтощен. Глупавият опит да избяга изсмука силите му. Този път няма къде да бяга. Ако има късмет, Варгас ще свърши с него бързо.

Джак и Варгас започнаха да се дебнат един друг навъсено.

Освен от противника двамата трябваше да се опазят от още три опасности — външния ръб, облия отвор в средата и Хаос.

Варгас започна да мърмори бързо на португалски:

— … ave Maria, cheia de graça, o Senhor é convosco…

Трябваше да мине малко време преди Джак да осъзнае какво казва.

Португалецът се молеше.

И изведнъж скочи.

Скочи толкова бързо, че Джак едва успя да реагира. Сякаш Варгас бе приспал вниманието му с напевния ритъм, а после го бе изненадал.

Висок ритник полетя към главата на Джак като куршум. Джак се дръпна вдясно и подметката просвистя край бузата му толкова близо, че той усети движението на въздуха.

Хаос не предприе нищо.

Просто наблюдаваше, отпуснал небрежно меча си.

Последва лавина от бързи атаки — Варгас напредваше към Джак с ритници, юмруци, лакти.

Джак затанцува назад, като избягваше, парираше и отклоняваше ударите.

Но един от тях попадна в челюстта му.