Ричард Касъл - Разбиваща жега

Хийт изрече думите на глас.

— Ще ви се обадя. Ще ви се обадя утре. Тоест, вчера…

— В деня, когато е умряла — довърши Руук.

Майкъл Уортън се прокашля зад гърба на Ники.

— Във вашата къща.

За миг тя беше забравила, че главният редактор е там. Явно беше направил крачка назад, излизайки от полезрението й.

— Може да е имала намерение да ми се обади — каза Руук, — но не го направи.

— Може би е решила, че не иска да ти каже какво я занимава по телефона — предположи Хийт. — Ако е така, може просто да е решила да отиде у вас. И да те почака, ако те няма.

— Нямаше ме.

— Така че е изчакала.

— Явно още някой е отишъл да чака с нея — коментира Майкъл.

— Отишъл е, да, но не за да чака — каза Руук, — а за да убива.

— Как са влезли у вас без ключ? — попита младежът.

Хийт знаеше какво прави той. Преструваше се, че разпитва небрежно, но беше минал в режим „репортер“.

— Между другото, Майкъл — каза тя, — този разговор е неофициален.

Само това липсваше, „Джърнъл“ да оповести, че Клоуи е смятала да се обади на Руук. Такъв материал щеше да разбуни университетската общност и да го осъди, преди да успеят да докажат, че е невинен.

— Това е официално разследване на смъртта на Клоуи Мастърсън — поясни Хийт и зачака потвърждение, че е била ясна, но Майкъл не каза нищо. — Кимни, ако ме разбра.

Накрая той кимна:

— Говорим неофициално.

— Отговорът на въпроса ти е, че нямам представа как някой би влязъл без ключ — каза Руук. Ники го очакваше, но това беше въпрос, до чийто отговор трябваше да се доберат рано или късно.

Мълчанието наруши Майкъл.

— Разведете съпругата си наоколо, Руук. И ако имате нужда от нещо, кажете.

— Един въпрос, преди да си тръгнеш — каза Ники. Той спря и зачака, така че тя продължи. — Руук каза, че в деня, когато Клоуи го е развела из редакцията, ви е видял да разговаряте в офиса ти доста разгорещено. За какво ставаше дума?

— Съвсем ясно си го спомням — потвърди Майкъл. — Клоуи беше, хм-м, да кажем целеустремена. Наумеше ли си нещо, се превръщаше в куче, което гони кокал.

— Полезно качество у журналист — отбеляза Руук.

Майкъл кимна.

— Разбира се, но без благословията на главния редактор…

— О, да, отлично си спомням. И аз съм губил статии благодарение на редактор, който се престарава. — Внезапно той си даде сметка, че може би е обидил младежа. — Не казвам, че ти се престараваш. Мисълта ми е, че макар че това е полезно, в истинския свят не е задължително да имаш благословията на главния редактор. Журналистите постоянно пишат материали без ничие одобрение.

— Клоуи не обичаше да дава сметка на никого. Искаше да пише, каквото й се пише.

— И какво точно искаше да напише? — попита Ники.

— Проблемът не беше, че й забраних — каза Майкъл, — а че тя отказваше да пише материалите, от които имах нужда. Казах й, че ако не влезе в час, вече няма да работи тук.

— Доста сурово.

Майкъл повдигна рамене.

— Вижте, госпожо…

— Капитане — поправи го Руук.

— Капитан Руук…

— Хийт — поправи го Ники. — Капитан Хийт.

Майкъл наведе глава.

— Капитан Хийт. Това е жесток бизнес.

— Още сте студенти — измърмори тя под нос. — Представям си как ще е, след като завършите.

И Майкъл, и Руук я погледнаха. Изглежда не го беше казала толкова тихо, колкото си мислеше.

— Значи каза на Клоуи, че трябва да пише статиите, които й възлагаш, а тя ти отказа?

— Запря се като магаре на мост и започна да спори. Била надушила нещо важно и съм щял да съжалявам, ако го изпусна.

— Но не ти е казала за какво става въпрос.

— Попитах я, повярвайте ми. Вероятно точно тази… дискусия е видял Руук. Аз я разпитвах за великата статия, а тя отказваше да сподели каквото и да било.

Руук закрачи из фоайето.

— Защо не искаше да ти каже?

— Това го знам, каза ми направо.

Хийт се вторачи в него.

— Клоуи ти е казала защо не иска да ти разкрие върху какъв материал работи?

— Наложи се да го изкопча едва ли не с бой, не буквално, разбира се, но накрая ми каза. Участвали хора на много високи нива и трябвало да разполага с неоспорими доказателства.

Руук зяпна.

— И това не ти беше достатъчно, за да я оставиш на мира? За бога, Майкъл, научи се да поотпускаш юздите на хората си, ако искаш да успееш. Журналистите ти трябва да имат поне малко автономност. Ако не бяха главните редактори и подкрепата им, Никсън може би още щеше да е президент, всички щяхме да пушим пури, без да се тревожим за сините рокли на стажантките и така нататък!