Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Галбрейт - Тревожна кръв» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2021, ISBN: 2021, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тревожна кръв: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тревожна кръв»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Частният детектив Корморан Страйк гостува на близките си в Корнуол, когато към него се обръща жена с молба да разследва безследното изчезване на майка ѝ Марго Бамбъро при загадъчни обстоятелства през 1974 година.
Страйк никога дотогава не е поемал толкова стар и неразрешен от полицията случай, но въпреки слабите изгледи да успее четиресет години по-късно, е заинтригуван и се нагърбва със задачата, като я прибавя към дългия списък със случаи, с които е натоварена агенцията, ръководена от него и съдружничката му Робин Елакот. Междувременно Робин води сложно дело за развод, справя се с нежелано мъжко внимание и се бори с чувствата си към Страйк.
Епична, вълнуваща и заплетена като лабиринт, „Тревожна кръв“ е петата от поредицата за Робин и Страйк и най-увлекателната и грабваща вниманието дотук.

Тревожна кръв — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тревожна кръв», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Междувременно Джоун заявяваше неизменно на Страйк: „Добре поспа“, без намек за въпрос. Открай време ѝ бе навик да притиска всички в семейството да ѝ казват каквото тя искаше да чуе. В дните, когато Страйк спеше в офиса си и бе заплашен от обявяване в несъстоятелност (вярно, този факт го бе премълчал пред леля си и чичо си), Джоун жизнерадостно му бе заявила по телефона: „Справяш се чудесно“, и той както винаги не бе сметнал за нужно да обори оптимистичната ѝ декларация. След като кракът му от коляното надолу бе откъснат при взрив в Ирак, разплаканата Джоун бе стояла край болничното му легло, от което той я бе виждал през мъглата от поставения му морфин, и бе заявила: „Но сега си удобно настанен. Нищо не те боли“. Той обичаше леля си, която го бе отглеждала през продължителни периоди от детството му, но дългият престой в нейната компания го караше да се чувства задушен. Настойчивостта ѝ за фалшиво гладки отношения и стремежът ѝ неудобните истини да се замазват и отричат го изтощаваха.

Нещо проблесна във водата – гладко сребристо тяло и въгленовочерни очи: един тюлен се преобръщаше лениво точно пред Страйк. Той наблюдаваше движенията му във водата и се чудеше дали животното го вижда, след което по необясними причини мисълта му избяга към неговата партньорка от детективската агенция.

Беше съвсем наясно, че не е казал на Полуърт цялата истина относно отношенията си с Робин Елакот, които в края на краищата на никого не влизаха в работата. Истината беше, че чувствата му съдържаха нюанси и сложности, в които той предпочиташе да не задълбава. Например налице бе тенденция, когато бе сам, отегчен или угнетен, да пожелава да чуе гласа ѝ.

Погледна часовника си. Днес тя имаше почивен ден, но съществуваше бегъл шанс още да е будна, а той имаше приемлив претекст да ѝ напише съобщение: дължаха на Сол Морис, най-новия им външен сътрудник, парите за разходите му този месец, а Страйк не бе оставил инструкции по този въпрос. Ако ѝ пишеше за Морис, Робин като нищо можеше да му позвъни, за да научи как е Джоун.

– Извинете – чу зад гърба си притеснен женски глас.

Без да се обръща, Страйк знаеше, че това е тъмнокосата от пъба. Акцентът ѝ бе от някоя от областите около Лондон, а в тона ѝ личеше точно онази смесица от извинение и вълнение, която той долавяше у хора, имащи желание да разговарят с него за зрелищните му детективски успехи.

– Да? – отвърна той и се обърна с лице към жената.

Русата ѝ приятелка бе дошла с нея. А може би, помисли си Страйк, бяха повече от приятелки. Някаква неопределима близост свързваше двете жени, за които той предположи, че са около четиресетгодишни. Носеха джинси и тениски, а русата по-специално бе слаба и жилава и създаваше впечатление, че прекарва уикендите в катерене или каране на велосипед. Някои биха я нарекли хубава жена, в смисъл че изглеждаше добре без помощта на всякакъв грим. Високи скули, очила с диоптри, прибрана в конска опашка коса – беше малко сурова на вид.

Тъмнокосата бе с по-крехко телосложение. Големите ѝ сиви очи проблясваха с бледа светлина върху издълженото лице. Излъчваше напрегнатост, дори фанатизъм и в сумрака напомняше средновековна мъченица.

– Не сте ли... не сте ли Корморан Страйк?

– Да – отвърна той и тонът му никак не бе насърчителен.

– О – леко ахна тя и направи развълнуван жест с ръка. – Това е... толкова странно. Знам, че сигурно не искате... Прощавайте, че ви притеснявам, знам, че не сте на работа... – Тя се засмя нервно. – Казвам се Ана впрочем и се чудех дали... – Пое дълбоко дъх. – Дали мога да дойда да говоря с вас за майка ми.

Страйк не каза нищо.

– Тя изчезна – продължи Ана. – Името ѝ е Марго Бамбъро. Беше общопрактикуващ лекар. Една вечер приключила работа, излязла от кабинета си и оттогава никой не я е виждал.

– Съобщихте ли в полицията? – попита Страйк.

Краткият смях на Ана прозвуча някак странно.

– О, да... в смисъл, те знаеха, имаше разследване. Но така и нищо не откриха. Тя изчезна през 1974 година – заключи Ана.

Тъмните води се плискаха в каменната стена и на Страйк му се стори, че чува как тюленът прочиства ноздрите си. Трима пияни младежи минаха с клатушкаща се походка край тях и се насочиха към фериботната платформа. Страйк се почуди дали им беше известно, че последният за деня ферибот беше отплавал в шест часа вечерта.

– Работата е там – забързано изрече жената, – че миналата седмица... отидох при медиум.

Мамка му, изруга наум Страйк.

От време на време в кариерата си на детектив се бе сблъсквал с хора, претендиращи за паранормални способности, и изпитваше към тях единствено презрение: бяха пиявици, поне той така ги виждаше, дето гледаха как да измъкнат пари от заблудените и отчаяните.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тревожна кръв»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тревожна кръв» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Ребека Брандуейн - Дива кръв
Ребека Брандуейн
libcat.ru: книга без обложки
Димитър Мантов
libcat.ru: книга без обложки
Алън Райън
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Галбрейт
Робърт Галбрейт - Копринената буба
Робърт Галбрейт
Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата
Робърт Галбрейт
Николай Пенчев - Студена кръв
Николай Пенчев
Николай Пенчев - Кръв по снега
Николай Пенчев
Джеймс Ролинс - Пъклена кръв
Джеймс Ролинс
Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло
Робърт Галбрейт
Отзывы о книге «Тревожна кръв»

Обсуждение, отзывы о книге «Тревожна кръв» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x