Робърт Галбрейт: Тревожна кръв

– Да, вярно е – съгласи се Страйк.

Полуърт го погледна с повдигнати вежди и очаквателно изражение.

– Всичко бих съсипал – въздъхна Страйк. – А не искам да излагам агенцията на риск.

– Ясно – рече Полуърт. – Ама си изкушен, а?

Настана кратка пауза. Страйк грижливо избягваше да поглежда тъмнокосата жена и спътницата ѝ, за които бе сигурен, че обсъждат него.

– Може и да е имало моменти, когато ми е минавало през ума – призна. – Но в момента тя е в тежък развод, прекарваме половината от живота си заедно и аз държа да я имам като делови партньор.

Предвид дългото им приятелство и факта, че вече се бяха сръфали на политическа тема и че беше рожденият ден на Полуърт, той се опитваше да не показва недоволство от провеждания разпит. Семейните хора, които познаваше, до един с всички сили се мъчеха да агитират необвързаните за брак, без значение колко лоша реклама бяха самите те на тази институция. Семейство Полуърт например като че пребиваваха в постоянно състояние на взаимна враждебност. Страйк неведнъж бе чувал Пени да нарича съпруга си „онзи тъпчо“ вместо с името му, а при събиранията им по мъжки Полуърт на драго сърце го бе посвещавал в подробности как преследва своите си планове и амбиции за сметка на съпругата си и въпреки протестите ѝ. И двамата изглеждаха най-щастливи и релаксирани в компанията на собствения си пол и в редките случаи, когато Страйк се бе радвал на гостоприемство в дома им, неизбежно възникваше естествена сегрегация – жените бяха в една зона на къщата, мъжете в друга.

– А и какво ще стане, ако Робин иска да има деца? – подхвърли Полуърт.

– Надали ще иска – каза Страйк. – Твърде много си обича работата.

– Всичките така говорят – махна пренебрежително Полуърт. – На каква възраст е сега?

– Десет години по-млада е от нас.

– Ще иска деца – отсече уверено Полуърт. – Всички искат. А и при жените е в сила това състезание с биологичния часовник.

– Е, с мен няма да ги има. Аз не искам деца. А и с годините все повече си мисля, че не съм за брак.

– И аз така си въобразявах – осведоми го Полуърт. – Но после осъзнах, че съм бъркал. Нали съм ти разправял как стана? Как накрая аз направих предложението на Пени.

– Нямам спомен да си ми казвал – отговори Страйк.

– Не съм ти описал този достоен за Толстой сюжет? – смая се Полуърт от пропуска си.

Страйк, който тъкмо се бе канил да отпие, свали с изненада чашата си. Още от началното училище Полуърт, който притежаваше остър като бръснач ум, но презираше всякакъв тип познание, неприложимо за моментална практическа употреба, отбягваше всичко напечатано на хартия с изключение на технически наръчници.

Неизтълкувал правилно изражението на Страйк, Полуърт поясни.

– Толстой е писател.

– Да, благодаря – отвърна Страйк. – Но как точно се вписва Толстой...?

– Ще ти кажа как. Тъкмо се бях разделил с Пени за втори път. Мрънкаше ми да се сгодим, а аз не бях на тази вълна. И тъй, седя си в бара и разправям на приятеля ми Крис колко ми е дотегнала да иска пръстен... Нали помниш Крис? Едър, леко фъфли. Запознах те с него на кръщенето на Розуин. Та така де, до нас на бара седеше някакъв подпийнал по-възрастен тип, малко нещо женствен на вид с кадифеното си сако. Ядосах му се, защото си личеше, че слуша разговора ни, и го попитах какво зяпа. А той ме погледна право в очите и каза: „Можеш да носиш товар и да вършиш нещо с ръцете си, ако привържеш товара на гърба си. Ожени се и разполагаш с ръцете си. Не се ли ожениш, ръцете ти никога няма да са свободни за друго. Виж Мазанков, виж Крупов. Съсипаха си кариерата заради жени“. Помислих, че Мазанков и Крупов са негови приятели. Попитах го какви ми ги дрънка, по дяволите. Тогава той ми обясни, че цитира Толстой. Заприказвахме се и казвам ти, Диди, това беше един от онези моменти, които ти променят живота. Светна ми крушката – рече Полуърт и посочи нагоре към оплешивяващата си глава. – Той ме накара да прозра. Това е то мъжката участ, приятел. Ей ме, чудя се как да запълня четвъртък вечер, връщам се сам у дома, отегчен до полуда. Мисля си колко пари и усилия съм похабил да задирям случайни фусти, задавам си въпроса искам ли на четиресет да си седя самичък и да гледам порно. И тогава си отговорих, че тъкмо затова е създаден бракът. Дали можех да си намеря по-добра от Пени? Доставя ли ми удоволствие да дрънкам глупости на жени по баровете? С Пени се разбирахме добре. Можех на много по-лоша да случа. Пък и на външност не беше за изхвърляне. Във всеки случай поне щеше да запълни празното място у дома.