Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Наближи моторница, чийто стържещ шум разби на парчета нощния покой. Очевидно това превозно средство чакаха тримата младежи. Започнаха да се хилят и да се смушкват с лакти един друг при перспективата за неизбежна морска болест.

– Медиумът ме увери, че ще получа „насока“ – не се отказваше Ана. – Тя ми каза: „Ще научиш какво се е случило с майка ти. Ще получиш насока и трябва да я следваш. Много скоро ще ти се изясни как ще стане“. Тъй че, като ви видях в пъба... самия Корморан Страйк във „Виктъри“... ми се стори невероятно съвпадение и си помислих... почувствах се принудена да говоря с вас.

Лек бриз разроши тъмната, леко прошарена коса на Ана.

– Хайде, Ана, трябва да тръгваме – обади се остро русата и прехвърли ръка през раменете на другата жена. Страйк видя на пръста ѝ да проблясва венчален пръстен. – Простете, че ви обезпокоихме – обърна се тя към детектива.

Русата упражни лек натиск, за да накара Ана да се дръпне, а тя подсмръкна и избъбри:

– Извинете... сигурно съм прекалила с виното.

– Почакайте.

Страйк често се ядосваше на собственото си нелечимо любопитство, на неспособността си да остави сърбежа непочесан, особено когато бе уморен и угрижен като сега. Но 1974 година бе тази на неговото раждане. Марго Бамбъро бе останала в неизвестност през цялото време, докато е бил жив. Нищо не можеше да стори: задължително бе да узнае повече.

– На почивка ли сте тук?

– Да. – Този отговор дойде от русата. – Имаме второ жилище във Фолмът. Постоянното ни местожителство е в Лондон.

– Утре се връщам там – осведоми ги Страйк. (Какво правиш, дявол го взел? – упрекна го глас в главата му.) – Но бих могъл да се отбия през Фолмът, за да се видим утре сутринта, ако сте свободни.

– Наистина ли? – ахна Ана. Не бе видял очите ѝ да се пълнят със сълзи, но очевидно това бе станало, защото сега ги бършеше. – О, прекрасно. Благодаря ви! Благодаря! Ще ви дам адреса.

Блондинката не показа ентусиазъм при перспективата отново да види Страйк. Но когато Ана взе да рови из чантата си, тя я спря.

– Остави, имам визитка.

Извади портфейл от задния си джоб и подаде на Страйк визитна картичка с надпис: „Д-р Ким Съливан, регистриран психолог“, с адрес във Фолмът, напечатан под него.

– Чудесно – каза Страйк и я пъхна в своя портфейл. – Е, утре ще се видя и с двете ви, значи.

– Всъщност утре сутринта имам служебна конференция – уточни Ким. – Ще се освободя около дванайсет часа. Късно ли ще ви е?

Намекът беше ясен: няма да разговаряте с Ана, без аз да присъствам.

– Не, устройва ме – отвърна Страйк. – Е, до утре в дванайсет тогава.

– Много ви благодаря – отново изрече Ана.

Ким я улови за ръката и двете жени се отдалечиха. Страйк видя как минаха под улична лампа, преди да се насочат към морето. Моторницата с подпийналите младежи бе отпътувала. Изглеждаше мъничка сред обширния залив, а ревът на мотора бе заглъхнал до жужене.

Страйк забрави за момент намерението си да пише на Робин и запали цигара, а после извади телефона си и потърси в Гугъл Марго Бамбъро.

Появиха се две различни снимки. Първата показваше главата и раменете на привлекателна жена с правилни черти, раздалечени очи и разделена на път по средата тъмноруса коса. Носеше блуза с издължени ревери върху плетено бюстие.

На втората снимка същата жена изглеждаше по-млада и беше облечена в прочутия черен корсет на зайче от „Плейбой“ със съответните аксесоари – черни заешки уши, черни копринени чорапи и бяла опашчица. Държеше поднос, май с цигари върху него, и се усмихваше към обектива. Друга млада жена със същия костюм стоеше широко усмихната зад нея. Беше с леко издадени напред зъби и бе малко по-закръглена от тъничката си приятелка.

Страйк превъртя надолу и прочете прочуто име редом с това на Марго.

... младата лекарка и майка Маргарет „Марго“ Бамбъро, чието изчезване на 11 октомври 1974 г. напомня по някои детайли отвличанията на Вира Кени и Гейл Райтмън от Крийд. Бамбъро е работила в медицинската служба „Сейнт Джон“ и е имала среща с приятелка в местния пъб „Трима крале“ в шест вечерта, но така и не се появила.

Няколко свидетели са забелязали малък бял ван да се движи с висока скорост в района около времето, когато Бамбъро трябва да е отивала към срещата си.

Инспектор Бил Талбът, водещ разследването по изчезването на Бамбъро, е убеден още от ранния му етап, че младата лекарка е станала жертва на сериен убиец, за когото се знае, че се разхожда на свобода из югоизточния район. Само че не бе открита никаква следа от Бамбъро в сутеренния апартамент, където Денис Крийд е държал в плен, измъчвал и убил седем други жени.