Робърт Галбрейт - Тревожна кръв

Колкото и болна да бе лелята на Страйк, колкото и голямо удоволствие да ѝ доставяше гостуването на племенника ѝ, останал цяла седмица, и въпреки заминаването му на следващия ден, Джоун буквално го бе изтикала от къщи, за да отпразнува рождения ден на Малкия Дейв тази вечер. Тя отдаваше голямо значение на старите връзки и бе възхитена, че Страйк и Дейв Полуърт още бяха приятели след толкова години. Джоун броеше факта на тяхната дружба като доказателство, че е била права да го прати на училище, напук на прищевките на шантавата му майка, доказателство, че Корнуол е истинският дом на Страйк, без значение, че междувременно бе обиколил света, а сега се бе установил в Лондон.

Полуърт отпи юнашка глътка от четвъртата си бира и отсече с остър поглед през рамо към тъмнокосата жена и русата ѝ приятелка:

– Шибани туристки.

– И закъде щеше да си с твоя парк без туристите? – изтъкна Страйк.

– Хайде, моля ти се, имаме си достатъчно местни посетители.

Полуърт неотдавна бе напуснал ръководния си пост в инженерна фирма в Бристол, за да работи като главен градинар в голям обществен парк недалече от брега. Имаше лиценз за водолаз, беше опитен сърфист, участник в турнирите „Айрънмен“, изобщо беше страстно отдаден на всякакви спортни дейности още от дете, а годините и канцеларската работа ни най-малко не го бяха укротили.

– Значи, не съжаляваш за решението си? – попита Страйк.

– Никак дори – разпалено отвърна Полуърт. – Имах нужда отново да си изцапам ръцете, да бъда на открито. Догодина ставам на четиресет. Моментът беше сега или никога.

Полуърт беше кандидатствал за новата работа, без да предуп­реди жена си какво е намислил. След като му предложиха поста, напусна фирмата и си отиде у дома да постави семейството си пред свършен факт.

– Пени се примири вече, нали? – попита Страйк.

– Все така ми казва веднъж седмично как искала развод – подхвърли с безразличие Полуърт. – Но беше по-добре да я изправя пред свършен факт, отколкото да се разправяме по въпроса още пет години. Всичко се подреди чудесно. На децата им харесва новото училище, от компанията на Пени ѝ позволиха прехвърляне в офиса в Големия град. – С което Полуърт имаше предвид Труро, не Лондон. – Щастлива е, само дето не иска да си признае.

Тайничко Страйк се съмняваше в истинността на това твърдение. Незачитането на неудобните факти при Полуърт вървеше ръка за ръка със страстта му към риска и романтичните каузи. Само че Страйк си имаше достатъчно свои проблеми, та да се тревожи за тези на Полуърт, така че вдигна пълната си халба и изрече с надежда да отклони мислите на приятеля си от политиката:

– За много години, друже.

– Наздраве – посрещна тоста му Полуърт. – Е, какво ще кажеш за шансовете на „Арсенал“? Ще се класират ли?

Страйк вдигна рамене, защото се боеше, че обсъждането на възможността любимият му лондонски футболен отбор да си осигури място в Шампионската лига отново щеше да ги върне на темата за неговата липса на лоялност към Корнуол.

– Как е любовният живот? – пробва се Полуърт в различна посока.

– Несъществуващ.

Полуърт се ухили.

– Джоуни е уверена, че накрая ще се хванеш с бизнес партньорката си. Онова момиче Робин.

– Сериозно ли? – промърмори Страйк.

– Каза ми го по-миналия уикенд, като отидох у тях да ѝ оправя сателитния приемник.

– Не ми казаха, че си го направил. Много мило от твоя страна, благодаря.

Ако се опитваше да разсее приятеля си, не постигна успех.

– И двамата всъщност. И тя, и Тед – заяви Полуърт. – Убедени са, че Робин е жената за теб.

След като Страйк не отговори, Полуърт го притисна.

– Значи, нищо не се случва, а?

– Нищо – отвърна Страйк.

– Е, как така? – намръщи се отново Полуърт. Както и преди малко по повод шотландската независимост, Страйк не пожела да се обвърже с желания насреща отговор. – Хубавица е. Видях я във вестника. Е, може да не е чак от ранга на Милейди Откачалка – призна Полуърт. Отдавна беше накичил с този прякор бившата годеница на Страйк. – Но пък, от друга страна, не е и луда за връзване, нали така, Диди?

Страйк се разсмя.

– И Луси я харесва – продължи Полуърт. – Твърди, че ще си подхождате идеално.

– Кога си приказвал с Луси за моя любовен живот? – осведоми се Страйк, вече поразколебан в категоричността си.

– Преди около месец – отговори Полуърт. – Беше довела момчетата за уикенда и ги поканихме на барбекю.

Страйк отпи и не каза нищо.

– Разправя, че се погаждате много добре – каза Полуърт, като не сваляше поглед от него.