Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Не се тревожи – отговори Страйк и пак повтори: – Никъде няма да ходя.

След още няколко разменени фрази и плачливо сбогуване от страна на Луси Страйк се зае със закуската си. Ядеше методично и без удоволствие помежду тракането и шумовете в кафенето, заобиколен от други нещастни и тревожни хора, ядящи мазни и с много захар храни.

Докато довършваше бекона си, пристигна съобщение от Робин.

Опитвах се да се обадя с новини за Уин. Дай сигнал кога е удобно да говорим.

Случаят на Чизъл изглеждаше много далечен на Страйк точно сега, но когато прочете съобщението, изпита остра нужда от никотин и да чуе гласа на Робин. Остави подноса си с благодарности към доброто момиче, което му беше помогнало, и отново пое на патериците си.

Групичка пушачи стояха пред входа на болницата, сгушили се като хиени на чистия утринен въздух. Страйк запали, всмукна дълбоко и се обади на Робин.

– Здравей – каза й, когато отговори. – Прощавай, че не се обаждах, в болницата съм и...

– Какво се е случило? Добре ли си?

– Да, добре съм. Племенникът ми Джак пострада. Вчера му се спукал апандиситът и... има...

За огромен срам на Страйк гласът му се разтрепери. Докато се бореше да се овладее, почуди се кога беше плакал за последно. Може би не се бе случвало след сълзите на болка и ярост, които бе пролял в болницата в Германия, където бе откаран, след като самоделно взривно устройство бе откъснало половината му крак.

– Мамка му – смотолеви накрая единственото, което успя да изрече.

– Корморан, какво става?

– Той... сега е в реанимация – отвърна Страйк със сгърчено лице, като правеше усилия да говори нормално. – Майка му... Луси и Грег са в Рим, опитват се да се приберат и ме помолиха...

– Кой е с теб? Лорелай там ли е?

– Боже мой, не.

Онова „Обичам те“ на Лорелай сега изглеждаше далеч в миналото, макар да го бе чул само преди две вечери.

– Какво казват лекарите?

– Смятат, че ще е добре, но... все пак е в интензивното... По дяволите – избъбри Страйк и обърса очи. – Извинявай. Тежка нощ беше.

– Коя е болницата?

Той й каза. Доста забързано тя се сбогува и затвори. Страйк остана да допуши цигарата си, като от време на време бършеше лице и нос с ръкава на ризата си.

Тихото отделение бе обляно в слънчева светлина, когато се върна. Той опря патериците си до стената, седна отново край леглото на Джак с вчерашен вестник, който взе от чакалнята, и изчете статия как „Манчестър Юнайтед“ скоро може да отнеме от „Арсенал“ Робин ван Перси.

Час по-късно хирургът и анестезиологът на отделението дойдоха до леглото на Джак да го проверят, а Страйк неспокойно слушаше приглушения им разговор.

– ...кислородните му нива не можаха да спаднат под петдесет процента... персистираща пирексия... отделянето на урина е намаляло през последните четири часа...

– ...още един рентген на гръдния кош, за да видим какво става в белите дробове...

Притеснен Страйк чакаше някой да му подаде разбираема информация. Най-сетне хирургът се обърна да говори с него.

– Засега ще го поддържаме упоен. Не е готов да бъде свален от кислородния апарат още и трябва да регулираме баланса на течности.

– Какво означава това? Влошил ли се е?

– Не, често става така. Това е много лоша инфекция. Трябваше щателно да изплакнем перитонеума. Искам да направим рентген като предпазна мярка, да се уверим, че не сме пробили нещо при реанимирането му. По-късно пак ще намина да го видя.

После преминаха към обинтован тийнейджър с още повече превръзки и тръбички от Джак, като оставиха Страйк разтревожен и дестабилизиран. През нощта бе приемал машините като дружелюбни, помагащи за съвземането на племенника му. Сега му изглеждаха като неумолими съдии, държащи числата, които сочеха за влошаването на Джак.

– Мамка му – промърмори Страйк отново, като премести стола си по-близо до леглото. – Джак... майка ти и татко ти... – Усети предателско смъдене зад клепачите. Покрай него минаха две сестри. – ...мамка му...

С огромно усилие той си възвърна контрола и прочисти гърло.

– ...прощавай, Джак, майка ти не би искала да ругая пред теб... Тук е чичо Корморан, между другото, ако не си разбрал... Мама и татко са на път за дома, чу ли? Аз ще бъда с теб, докато те...

Спря по средата на изречението. Робин стоеше в рамката на далечната врата към отделението. Той я гледаше как моли една сестра да я упъти, после тръгна към него. Беше по джинси и тениска и в ръцете си държеше две полистиролови чаши.